1. Сатаната представлява удовлетворяване, а не въздържане!
2. Сатаната представлява жизнерадостно съществуване, а не плачливи духовни блянове!
3. Сатаната представлява неосквернена мъдрост, а не лицемерна самоизмама!
4. Сатаната представлява доброта към тези, които я заслужават, а не любов прахосана за неблагодарници!
5. Сатаната представлява отмъщение, а не обръщане и на другата буза!
6. Сатаната представлява отговорност към отговорните, а не грижа за психически вампири!
7. Сатаната представлява човека просто като още едно животно, понякога по-добро, но често по-лошо от четириногите, което заради своето „божествено, духовно и интелектуално“ развитие е станало най-лошото от всички животни!
8. Сатаната представлява всички така наречени грехове, защото те водят до физическо, умствено и емоционално удовлетворение!
9. Сатаната винаги е бил най-добрият приятел на Църквата, защото й е създавал работа през цялото й съществуване!
/ОГЪН/
КНИГАТА НА САТАНАТА
ИЗОБЛИЧИТЕЛНАТА РЕЧ НА АДА
Първата книга на Сатанинската Библия не е толкова опит за богохулство, колкото изявление, което може да се определи като „Диаболично възмущение“. Дяволът винаги е бил атакуван от хората на Бога, безмилостно и безрезервно. Принцът на Мрака, никога не е имал възможност, като изключим белетристиката, да се изкаже по същия начин като говорителите на Господа на Праведните. Оръдията на амвона от миналото са били свободни да определят „доброто“ и „злото“, както им е било угодно и са затривали с готовност всеки, който не се е съгласявал с лъжите им, както словесно, така понякога и физически. Техните приказки за „великодушие“ са се оказвали празна преструвка щом стане въпрос за Негово Адско Величество — а това е крайно нечестно, като се има предвид очевидния факт, че без техния Сатанински враг самите им религии биха рухнали. Колко жалко, че алегоричният персонаж, на който най-много се дължи успеха на духовните религии, е видял най-малко великодушие и най-последователна злоупотреба — и то от онези, които най-угоднически проповядват правилата на честната игра. Въпреки хулите, които е слушал през всички тези векове, Дяволът никога не е отвръщал на своите клеветници. Той си е оставал джентълмен през цялото време, докато тези които е поддържал, са вилнеели и беснеели. Самият той е показал, че може да бъде модел на поведение, но сега чувства, че е дошло времето да им отвърне. Сега не са нужни, вече, досадни правилници по лицемерие. Да си преговорите Закона на Джунглата ще ви помогне една малка, безскрупулна изобличителна реч. Всяка строфа е инферно. Всяка дума е огнен език. Пламъците на Ада горят свирепо… и пречистват. Четете и научете Закона.
КНИГАТА НА САТАНАТА
I
1. В тази сива пустош от камък и стомана, аз надигам своя глас за да ме чуете. Правя знак на Изток и на Запад. На Север и на Юг аз правя знак и възвестявам: смърт на слабаците и благополучие за силните!
2. Отворете си очите за да видите, о хора, с плесенясали умове! Чуйте ме, смутени милиони!
3. Защото се възправям за да отправя предизвикателство към мъдростта на света — да поставя под въпрос „законите“ на човека и на „Бога“!
4. Искам доводи за златното ви правило и искам да знам причината за десетте ви заповеди.
5. Пред никой от печатните ви идоли аз не ще се поклоня с примирение и който каже ми „ти трябва да се пре-клониш“, става моят смъртен враг!