Той си позволи сантименталността да прати целувка към нея и след това се измъкна на пръсти от стаята. Отново на главната веранда в частните си покои на горния етаж, той хвърли поглед към градините, които започваха да се виждат, след като зората вдигна мъглицата, и видя гледката, която щеше да разруши душевния му покой завинаги, разбивайки го без надежда за възстановяване, в същия миг, когато той се увери в своята ранимост от опустошенията на съдбата.
Една млада жена беше клекнала на моравата с протегната лява длан. На тази повърхност кацаха пеперуди, докато с дясната си ръка тя ги повдигаше и ги пъхаше в устата си. Бавно, методично, тя закусваше с мълчаливо съгласните криле.
Нейните устни, бузи, брадичка бяха силно оцветени от многото различни цветове, които се бяха изтрили от умиращите пеперуди.
Когато Мирза Саид Ахтар видя младата жена да яде леката си закуска на неговата морава, той почувства толкова силен прилив на похот, че веднага се почувства засрамен.
Това е невъзможно — нахока се той, — в края на краищата не съм животно.
Младата жена носеше шафранено жълто сари, увито около голотата й по подобие на бедните жени от тази област й, когато се наведе над пеперудите, сарито увисна свободно напред и откри малките й гърди пред втренчения поглед на прикования заминдар. Мирза Саид протегна ръце да се вкопчи в перилата на балкона и лекото движение на бялата му курта трябва да беше привлякло погледа й, защото тя бързо вдигна глава и погледна право в лицето му.
И не погледна веднага отново надолу. Нито стана и побягна, както той наполовина очакваше да направи.
Ето какво направи: почака няколко секунди, сякаш да види дали има намерение да заговори. Когато не го направи, тя просто поднови своята странна закуска, без да сваля очи от неговото лице. Най-странното във всичко това беше, че сякаш: пеперудите се спускаха като по фуния надолу от просветляващия въздух, отивайки с готовност към протегнатите й длани и собствената си смърт. Тя ги държеше за връхчетата на крилете, отхвърляше глава назад и с върха на тесния си език ги вмъкваше бързо в устата. Щом задържеше устата си отворена, тъмните устни се разделяха предизвикателно и Мирза Саид изтръпна, виждайки пеперудите да пърхат в тъмната пещера на смъртта си и въпреки това не правеха никакъв опит да избягат. Когато беше удовлетворена, че той е видял това, тя съедини устни и започна да дъвче. Останаха така, селската жена долу, земевладелецът горе, докато очите й се извъртяха нагоре в своите гнезда и тя падна тежко на лявата си страна, гърчейки се бясно.
След няколко секунди неподвижна паника Мирза изкрещя: — Хей, къща! Хей, събуди се, спешен случай! — В същото време побягна към величественото махагоново стълбище от Англия, донесено тук от някакво невъобразимо Уоруикшайър, някакво невероятно място, където крал Чарлз I в един влажен и неосветен приорат се беше изкачил по същите стъпала, преди да изгуби главата си през седемнадесетия век на друга временна система. Надолу по тези стълби профуча Мирза Саид Ахтар, последен от рода си, тъпчейки върху призрачните отпечатъци от обезглавени крака, докато бързаше към моравата.
Момичето се гърчеше, мачкайки пеперуди под своето търкалящо се и ритащо тяло. Мирза Саид стигна пръв при нея, въпреки че прислужниците и Мишал, събудени от неговия вик, не бяха твърде изостанали. Той сграбчи момичето за челюстта и насила я отвори, пъхвайки лежащо наблизо клонче, което тя веднага прехапа надве. Кръв се процеди от порязаната й уста и той се уплаши за езика й, но точно тогава болестта я остави, тя се успокои и заспа. Мишал нареди да бъде занесена в собствената й спалня и сега Мирза Саид беше задължен да се втренчи във втора спяща красавица в това легло и беше поразен за втори път от това като че ли твърде богато и дълбоко усещане, за да бъде наречено с грубото име похот. Той откри, че веднага му се догади от собствените му нечисти помисли и че същевременно е въодушевен от чувствата, които се въртяха в него, свежи чувства, чиято новота много го развълнува. Мишал дойде до съпруга си.
— Познаваш ли я? — попита Саид и тя кимна.
— Сираче. Прави малки емайлирани животинки и ги продава край главния път. Припадничава е от съвсем малка.
Не за пръв път Мирза Саид беше изпълнен със страхопочитание пред дарбата на жена си да се замесва с други човешки същества. Той самият едва ли можеше да разпознае повече от шепа селяни, но тя знаеше галеното име на всеки, семейните истории и доходи. Те й разказваха дори сънищата си, въпреки че малко от тях сънуваха повече от веднъж месечно, тъй като бяха твърде бедни, за да си позволяват подобен лукс.