— Най-сетне. Винаги съм искал да видя Кааба и да я обиколя, преди да умра.
Тя се протегна от своята рогозка, за да го хване за ръка.
— И аз също се надявах на това, противно на очакванията — каза тя. — Ще прекосим заедно водите.
Мирза Саид, докаран до безсилна ярост от представлението на опаковащото багажа си село, се втурна при жена си без формалности.
— Трябва да видиш какво става, Мишу — възкликна той, ръкомахайки нелепо. — Цялото Титлипур е дало отпуск на мозъците си и е тръгнало към крайбрежието. Какво ще стане с техните домове, с техните ниви? Бъдещето крие погибел. Трябва да са набъркани политически агитатори. Някой е подкупил някого. — Мислиш ли, че ако предложа пари в брой, те ще останат като нормални хора? — Гласът му пресекна. Айша беше в стаята.
— Мамка ти, кучко — напсува я той. Тя седеше с кръстосани крака на леглото, докато Мишал и майка й клечаха на пода, избирайки между вещите си и пресмятайки с колко малко могат да изкарат поклонението.
— Няма да тръгвате — високопарно каза Мирза Саид. — Забранявам го, само дяволът знае с какъв бацил зарази тази курва селяните, но ти си моя жена и аз отказвам да те пусна да предприемеш тази самоубийствена постъпка.
— Добри думи — изсмя се горчиво Мишал. — Саид, добър избор на думи. Знаеш, че няма да живея, а говориш за самоубийство. Саид, нещо се случва тук, но ти със своя вносен европейски атеизъм не знаеш какво е то. Или може би щеше да разбереш: ако беше погледнал под английските си платове за костюми и се беше опитал да откриеш сърцето си.
— Това не е за вярване — извика Саид. — Мишал, Мишу, това ти ли си? Как така внезапно си се превърнала в онзи тип божии угодници от древната история?
Мисис Курейши каза:
— Тръгвай си, сине. Тук няма място за невярващи. Ангелът казал на Айша, че когато Мишал извърши поклонението до Мека, нейният рак ще е изчезнал. Всичко се изисква и всичко ще бъде дадено.
Мирза Саид Ахтар постави дланите си на една от стените в спалнята на жена си и притисна чело в мазилката. След дълго мълчание каза:
— Ако става въпрос за изпълнението на умра, нека тогава, за Бога, се върнем в града и хванем самолет. Можем да бъдем в Мека след няколко дни.
Мишал отговори:
— Заповядано ни е да вървим пеша. Саид изгуби самоконтрол.
— Мигнал? Мишал? — изпищя той. — Заповядано? Архангели, Мишу? Джебраил? Бог с дълга брада и ангели с криле? Небе и пъкъл, Мишал? Дяволът с остра опашка и двойни копита? Докъде ще стигнеш с това? Какво ще кажеш: имат ли жените души? Или по друг начин: имат ли душите пол? Бог черен ли е, или бял? Когато се разделят вълните на океана, къде ще отиде излишната вода? Ще се издигне като стена отстрани ли? Мишал? Отговори ми. Съществуват ли чудеса? Вярваш ли в рая? Ще ми бъдат ли простени греховете?
Той започна да плаче и падна на колене с чело, все още притиснато в стената. Умиращата му жена се приближи и го прегърна изотзад.
— Върви тогава с поклонниците — каза той тъжно. — Но поне вземи мерцедеса. Комбито има климатик и можеш да вземеш хладилната чанта, пълна с кока-кола.
— Не — каза тя внимателно. — Ще вървим както всички останали. Ние сме поклонници, Саид. Това не е пикник на плажа.
— Не зная какво да правя — плачеше Мирза Саид Ахтар. — Мишу, сам не мога да се справя с това.
Айша проговори от леглото.
— Мирза сахиб, елате с нас — каза тя. — Вашите идеи са свършени. Елате и спасете душата си.
Саид се изправи със зачервени очи.
— Тъпата екскурзия, която искаше — каза той злобно на мисис Курейши. — Това със сигурност ми се връща. Вашата екскурзия ще унищожи всички ни, седем поколения с един замах.
Мишал притисна бузата си към гърба му.
— Ела с нас, Саид. Просто ела. Той се обърна към Айша.
— Няма Бог — каза той твърдо.
— Няма друг Бог освен Аллах и Мохамед е Неговият пророк — отговори тя.
— Мистичното преживяване е субективна, а не обективна истина — продължи той. — Водите няма да се разделят.
— Океанът ще се раздели по заповед на архангела — отговори Айша.
— Ти водиш тези хора към сигурно нещастие.
— Водя ги към Божията гръд.
— Не вярвам в теб — настоя Мирза Саид. — Но ще дойда и ще се опитвам да прекратя тази лудост с всяка стъпка, която правя.
— Бог избира различни начини — възрадва се Айша, — много са пътищата, по които съмняващите се могат да бъдат върнати към неговата сигурност.
— Върви по дяволите — изкрещя Мирза Саид Ахтар и побягна, разпръсквайки пеперуди из стаята.
— Кой е по-лудият — прошепна Осман палячото в ухото на своя вол, докато го тимареше в тесния му обор, — лудата жена или глупакът, който обича лудата жена? — Волът не отговори. — Може би трябваше да си останем недокосваеми — продължи Осман. — Един принудителен океан звучи по-зле от един забранен кладенец. — И волът кимна два пъти за „да“ — бум, бум.