— Най-вече предразсъдъци — каза Али, извита около Джебраил под парашутната коприна. — Те не могат да отчетат количеството воля, така че я изваждат от изчисленията си. Но волята е, която те качва на Еверест, воля и гняв, и те могат да превият всеки природен закон, за който се сетиш: най-малкото за кратко, без да изключваме гравитацията. Във всеки случай, ако не насилваш щастието си.
Имаше известни увреждания. Тя страдаше от безброй празнини в паметта: дребни непредсказуеми неща. Веднъж в рибарския магазин беше забравила думата риба. Друга сутрин в банята си се усети, че взема четката за зъби, без да може да разбере предназначението й. И една сутрин, събуждайки се до спящия Джебраил, тя беше на ръба да го разтърси и събуди, за да попита: „Кой, по дяволите, си ти? Как попадна в леглото ми?“ — когато точно навреме паметта й се възвърна.
— Надявам се, че е временно — каза му тя. Но спотаи, дори сега, появите на Морис-Уилсъновия призрак на покривите, заобикалящи Фийлдс, махайки й подканящо с ръка.
Тя беше способна жена, изключителна в много отношения: професионална спортистка от 80-те, клиент на гигантската агенция за връзки с обществеността „Макмъри“ и спонсорирана до гуша. Сега тя също се появяваше в реклами, представяше свой кръг от вещи и дрехи за свободното време на открито, насочени повече към туристичеките агенции и аматьорите, отколкото към професионалните катерачи, за да се разшири възможно най-много, както би го нарекъл Хол Велънс, вселената. Тя беше златното момиче от покрива на света, оцелялата от „моята тевтонска двойка“, както Ото Коун обичаше да нарича дъщерите си. Йел, отново вървя по твоите стъпки. Да бъдеш привлекателна жена в спорт, владян от, е добре, космати мъже, значеше да си продаваема, а имиджът на „снежна кралица“ също беше от полза. В това имаше пари и сега, когато беше достатъчно голяма, за да компрометира своите стари огнени идеали с не повече от вдигане на раменете и изсмиване, тя беше готова да го прави, готова дори да се появява в телевизионни токшоута, за да парира неизбежните и непроменящи се въпроси за живота с момчета на двадесет и не знам колко хиляди фута. Подобни рекламни изтъквания се чувстваха неудобно край разбирането й за самата нея, към което все още се придържаше яростно: представата, че е самотница по природа, най-потайната от жените, и че изискванията на деловия й живот я разкъсваха на две. Тя изживя първото си скарване с Джебраил заради това, което той каза по своя нелустросан начин:
— Предполагам, че е добре да бягаш от камерите, докато знаеш, че те преследват. Но я си представи, че престанат? Моето предположение е, че тогава ще се обърнеш и ще затичаш в другата посока.
По-късно, когато се бяха сдобрили, тя го закачаше с нарастващата си известност (след като стана първата сексуално привлекателна блондинка, завоювала Еверест, шумът се беше засилил значително, тя намираше в пощата си снимки на красиви пичове, също така покани за светски soirees и доста ненормални оскърбления).
— Сега аз мога да отида в киното, след като ти се пенсионира. Кой знае? Може би ще го направя.
На което той отговори, стряскайки я с насилието в думите си:
— Само през трупа ми.
Въпреки прагматичната си готовност да навлезе в замърсените води на действителността и да плува, следвайки посоката на течението, тя никога не изгуби усещането, че някакво ужасно нещастие се крие веднага зад ъгъла — едно наследство от бащината и сестрината внезапна смърт. Тази настръхналост я направи внимателен катерач, един „истински процентен тип“, както биха се изразили момчетата, и след като достойни за възхищение приятели умряха на различни планини, нейната предпазливост нарасна. Извън планинарството понякога това й придаваше един напрегнат поглед, една нервност; тя придоби вида на силно защитена крепост, подготвяща се за неизбежно нападение. Това засили мнението за нея, че е айсберг, а не жена; хората се държаха на разстояние и за да може да се държи, както й харесва, прие самотата като цена на уединението. — Но имаше и повече противоречия, защото в края на краищата тя едва наскоро беше захвърлила предпазливостта, когато реши да осъществи последната си атака срещу Еверест без кислород.