— Няма пропроблем — изпращаше я Сисодия с весело помахване. — Аз ще ос-осостана тука само докато се върнеш. Да бъда с Джебраил е чечест за мен.
Тя го оставяше да угощава Фаришта с неизчерпаемите си анекдоти, мнения и общи приказки и когато се връщаше, той все още продължаваше с неотслабваща сила. Тя успя да различи няколко главни теми, а именно, неговия сборник с изявления за Проблеми с англичаните.
„Проблемът с англичаните е, че тяхната ис-исистория се е случила отвъд океана, така че не знаят какво означава.“ — „Тай-тайната на вечеря в Лондон е да пре-превъз-хождаш по численост англичаните. Ако са в малцинство, се държат прилично, иначе си загазил.“ — „Влез в ссстая-та на ужасите и ще разбереш какъв им е пррр-проблемът на англичаните. Онова, което наистина обичат, са потънали в къкървища кррр — кравешки трупове, луди бръснари и т.н., и така нататък. Купуват вестници, пълни с извратен секс и смърт. Но показват на въртящия се свят, че са сдържани, своята мъжественост, и ние сме и дос-досдостатъчно глупави да го вярваме.“ Джебраил слушаше тази сбирка от предразсъдъци с пълно съгласие, както изглеждаше, силно дразнейки Али. Тези обобщения ли бяха всичко, което виждаха от Англия?
— Не — призна Сисодия с безсрамна усмивка. — Но човек се чувства додобре, като пусне пара.
По времето, когато хората от „Мозли“ решиха, че могат да препоръчат голямо намаление на дозите на Джебраил, Сисодия се беше превърнал в толкова неотделима част край леглото му, един вид неофициален, чудат и забавен безделен братовчед, че когато щракна капана си, Джебраил и Али бяха напълно изненадани.
Той бил във връзка с колеги в Бомбай: седемте продуценти, които Джебраил беше зарязал, когато се качи на полета на Еър Индия 420 „Бостан“.
— Всички са въвъодушевени от новината за твоето оцеляване — съобщи той на Джебраил. — Ззза ссъжаление възниква въпросът за нарушаване на договор. — Различни други групи също бяха заинтересовани от съденето на оживелия Фаришта за много пари, особено една изгряваща звезда на име Пимпле Билимория, която претендираше за изгубени доходи и професионален ущърб. — Една ссума до де-десет милиона рупии — каза Сисодия, гледайки печално.
Али се ядоса.
— Ти разбуни това гнездо на оси — каза тя. — Трябваше да се досетя, че беше твърде добър, за да си истински.
Сисодия се развълнува.
— По дяволите, по дяволите, по дяволите!
— Има дами — предупреди Джебраил, все още малко в мъгла от лекарствата; но Сисодия размаха ръцете си като вятърна мелница, подсказвайки, че се опитва да изкара думи през свръхвъзбудените си зъби. Най-накрая:
— Ограничаване на вредите. Моето намерение. Не предателство, не трятрятрябва да мислите така.
Ако човек слушаше Сисодия, никой там в Бомбай не искаше истински да съди Джебраил, да убие в съда кокошката, която снася златни яйца. Всички групи признаваха, че вече няма смисъл старите проекти да бъдат започвани наново: но от друга страна — актьори, режисьори, ключови членове на екипите, дори звукозаписните студия бяха ангажирани. Освен това всички групи осъзнаваха, че завръщането на Джебраил от мъртвите е новина с по-голяма търговска стойност от който и да е от покойните филми; въпросът беше как това да се използва по най-добрия начин в полза на всички засегнати. Неговото кацане в Лондон подсказва също възможност за международна връзка, може би финансиране от отвъд океана, използване на неиндийски места за снимки, участие на звезди „от чужбина“ и т.н.: накратко беше време Джебраил да излезе от оставката си и отново да застане пред камерите.
— Нямам избор — обясни Сисодия на Джебраил, който седна в леглото, опитвайки се да проясни главата си. — Ако откажеш, те ще тръгнат срещу теб en block и дори твойто бобогатство не ще ти стигне. Фалит, зззатвор, фунтош.
С приказките си Сисодия се беше настанил на ветровитото място: всички шефове се бяха съгласили да му дадат правото да взима решения в тази област и той беше събрал доста голяма група. Живеещият в Британия предприемач Били Батута беше готов да инвестира и в стерлинги, и в „блокирани рупии“ неподлежащите на репатриране печалби, натрупани от различни британски филмови разпространители на индийския субконтинент, които Батута беше поел в замяна на плащане в брой в конвертируеми валути на най-ниска цена (37 пункта отстъпка). Всички индийски продуценти щяха да се включат и на мисис Пимпле Билимория щеше да бъде предложена достатъчно експонирана подкрепяща роля, съдържаща поне два танцови номера, за да се гарантира нейното мълчание. Снимките щяха да се разпрострат на три континента — Европа, Индия, северноафриканското крайбрежие. Джебраил получаваше извън обичайния хонорар и три процента от чистата печалба на продуцентите…