— Десет — прекъсна Джебраил — срещу два от цялата. Неговият мозък явно се проясняваше. Сисодия дори не мигна.
— Десет срещу два — съгласи се той. — Предварителната промоция ще бъде както следва…
— Но какъв е проектът? — попита Али Коун. Мистър „Уиски“ Сисодия засия от ухо до ухо.
— Скъпа, мадам — каза той. — Той ще играе архангел Джебраил.
Предложението беше за сериал от филми, едновременно исторически и съвременни, всеки съсредоточен върху събитие от дългата и бляскава кариера на ангела: най-малкото трилогия.
— Нека отгатна — каза Али, подигравайки се на малкия сияещ могол. — Джебраил в Джахилия, Джебраил среща Имама, Джебраил и момичето с пеперудите.
Сисодия не беше ни най-малко смутен и кимна гордо.
— Очертанията на сссъдържанието, пппроектосценариите, изборът на акактьори вече са доссста нанапредна-ли.
Това беше твърде много за Али.
— Това смърди — ядоса му се тя и той отстъпи пред нея, едно треперещо и омиротворяващо коляно, докато тя действително го гонеше из апартамента, блъскайки се в мебелите, тряскайки врати. — Това експлоатира неговата болест, няма нищо общо със сегашните му нужди и разкрива дълбоко презрение към неговите собствени желания. Той се е оттеглил; не можете ли да уважите това? Той не иска да бъде звезда. И няма ли, моля, да застанете на едно място? Няма да ви изям.
Той спря да тича, но остави една софа на предпазливостта помежду им.
— Моля, разбери, че това е нев-нев-нев… — изплака той, заекването осакатяваше неговия език заради силното му желание. — Може ли лунлунлуната да се оттегли? Също, извинявай, но там са неговите седем под-под. Подписа. Обвързал се е изцяло. Освен ако ти не решиш да го повериш на един папапа. — Той се отказа, потейки се обилно.
— Какво?
— Пагал хана. Приют. Това е другият нннначин.
Али вдигна една тежка медна мастилница с формата на Еверест и се приготви да я хвърли.
— Ти наистина си подлец — започна тя, но в този миг Джебраил застана на вратата, все още твърде блед, костелив и с хлътнали очи.
— Алилуя — каза той. — Мисля си, че може би искам това. Може би трябва да се върна обратно на работа.
— Джебраил сахиб! Не мога да ви кажа колко се радвам. Една звезда е родена наново.
Били Батута беше изненада: вече не бе онази акула от хайлайфните колонки с гел в косата и пръстени по ръцете, а облечен незабележимо в блейзър с медни копчета и джинси и вместо дръзката надутост, която Али очакваше, у него имаше една почти привлекателна подчертана сдържаност. Беше си пуснал спретната козя брадичка, която му придаваше поразителна прилика с Христовия образ от туринската плащаница. Поздравявайки тримата с добре дошли (Сисодия ги беше взел с лимузината си и шофьорът Найджъл, едно конте от Санта Лучия, прекара пътуването, разказвайки на Джебраил колко много други пешеходци са били спасени благодарение на неговите светкавични рефлекси от сериозни наранявания или смърт, придружавайки тези спомени с разговори по автотелефона, в които се обсъждаха тайнствени сделки за учудващи суми), Били топло стисна ръка на Али, след това се спусна към Джебраил и го прегърна с чиста заразителна радост. Неговата другарка Мими Мамулян беше много по-малко радостна.
— Всичко е уредено — обяви тя. — Плодове, млади актриси, папараци, токшоута, слухове, леки намеци за скандал: всичко, което една световна личност изисква. Цветя, лична охрана, договори за не знам колко милиона. Чувствайте се като у дома си.
Това беше общият смисъл, помисли Али. Нейната първоначална съпротива срещу целия план беше преодоляна от личния интерес на Джебраил, което от своя страна веднага накара неговите лекари да се съгласят с това, предполагайки, че връщането му в позната среда — един вид отиване вкъщи — може да бъде от полза. А кражбата на Сисодия на сънуваните истории, които беше чул край леглото на Джебраил, можеше да се разглежда като щастливо попадение, защото щом тези истории очевидно бяха разположени в изкуствения, измислен свят на киното, щеше да бъде по-лесно за него да гледа на тях като на плод на въображението. Като последица берлинската стена между сън и действителност можеше да бъде много по-бързо съградена наново. Подтекстът беше, че си заслужава да се опита.