— Ще му дам аз едно каменно спокойствие! — Местен и заселник, този стар спор, продължаващ сега на тези мокри улици с обърнати категории. — Сега му хрумна, че беше завинаги свързан с врага, техните ръце бяха сключени около тялото на другия, уста до уста, глава до опашка, като че падаха към земята: когато се заселиха. — Както нещата почват, така и продължават. — Да, той приближаваше. — Чичи? Саса? Мое друго аз, моя любов…
… Не! — той се рееше над парк и извика, подплашвайки птиците. — Стига с тази предизвикана от англичаните двойственост, тези библейско-сатанински бъркотии! — Яснота, яснота, на всяка цена яснота! — Този Шейтан не беше паднал ангел. — Забрави тези син-на-зората измислици; това не беше добро момче, станало лошо, а чисто зло. Истината беше, че изобщо не беше ангел! „Той е джин, затова е съгрешил.“ В Корана, 18:50, там беше ясно като бял ден. — Колко по-недвусмислена беше тази редакция! Колко по-практична, земна, разбираема! — Иблис/Шейтан, подкрепящ мрака, Джебраил светлината. — Край, край с тези сантименталности: свързване, заключване един за друг, любов. Търси и унищожи: това беше всичко.
… О, най-хлъзгав и най-дяволски от всички градове! — В който подобни съвършени, императивни противопоставяния бяха потопени в безкраен дъжд от сивоти. — Колко прав е бил например да пропъди тези свои сатанинско-библейски съмнения — засягащи Божието нежелание да разреши несъгласие сред своите сътрудници — защото Иблис/Шейтан не беше ангел, така че не е имало ангели-дисиденти, които Божеството да репресира; а тези, отнасящи се до забранения плод и предполагаемия отказ на Бог на морален избор на своите създания; защото в цялата Рецитация нямаше Дърво, наречено (както Библията го наричаше) корен за познанието на доброто и злото. Това просто беше различно дърво! Шейтан, изкушавайки едемската двойка, го наричаше просто Дърво на Неморалността — и след като той беше лъжец, истината (открита чрез инверсия) беше, че забраненият плод (ябълките не бяха точно установени) висеше на Дървото на Смъртта, нищо по-малко от убиеца на човешките души. — Какво оставаше от този страхуващ се от морала Бог? Къде можеше Той да бъде намерен? — Само долу в английските сърца. — Които Джебраил беше дошъл да преобрази.
Абракадабра!
Фокус-мокус!
Но откъде да започне? — Добре, проблемите с англичаните си бяха техни:
Техни.
— С една дума — тържествено произнесе Джебраил — тяхното време.
Реейки се на облака си, Джебраил Фаришта си създаде мнението, че моралната мъглявост на англичаните е предизвикана от метеорологията.
— Когато денят не е по-топъл от нощта — заключи той, — когато светлината не е по-ярка от тъмнината, когато земята не е по-суха от океана, ясно е, че тогава хората ще изгубят силата да различават и ще започнат да виждат всичко — от политически партии и сексуални партньори до религиозни вярвания — като почти-едно-и-също, няма-избор, взимай-или-давай. Каква глупост! Защото истината е крайна, тя е такава, а не онакава, той е, а не тя; въпрос на пристрастност, а не спорт за зрители. Накратко, това е гореща работа. Граде — изрева той, — ще те тропикализирам.
Джебраил пресметна облагите от предложената на Лондон метаморфоза в тропически град: нараснало разграничение на морала, въвеждане на национална siesta, развитие на живи и скъпи поведенчески модели сред населението, по-висококачествена популярна музика, нови птици по дърветата (пъстри папагали, пауни, какадута), нови дървета под птиците (кокосови палми, тамаринди, индийски смокини с провиснали бради). Подобрен уличен живот, нечувано оцветени цветя (пурпур, цинобър, неоново зелено), маймуни по дъбовете. Нов пазар за домакински кондиционери, таванни вентилатори, противомоскитни мрежи и спрейове. Индустрия за преработка на кокосови влакна и копра. Увеличена привлекателност на Лондон като конферентен център и т.н.: по-добри играчи на крикет, по-голямо наблягане върху контрола на топката между професионалните футболисти, традиционната и бездуховна английска привързаност към „по-висока заетост“ ще се окаже старомодна поради горещината. Религиозна ревност, политически кипеж, обновяване на интереса към интелигенцията. Край на британската сдържаност; грейките с гореща вода ще бъдат изгонени завинаги, заменени в тези ембрионални вечери с правенето на бавна и благоуханна любов. Поява на нови социални ценности: приятели ще започнат да се отбиват едни при други без предварително уговаряне на срещи; затваряне на старческите домове, наблягане на разширеното семейство. По-пикантна храна; използването на вода, наравно с хартия в английските тоалетни; радостта да тичаш напълно облечен под първите мусонни дъждове.