Мечтаейки за отдавна отминали гощавки, Баал несигурно се изкачи по дървената стълба до малката си стая горе. Какво имаше за крадене? Не си струваше ножа. Отвори вратата, прекрачи прага и тогава силен удар отзад разкървави носа му в далечната стена.
— Не ме убивай — изквича той напосоки. — О, Боже, не ме убивай, в името на милостта, ооо.
Другата ръка затвори вратата. Баал знаеше, че няма значение колко силно ще пищи, те щяха да останат сами, изолирани от света в това невъзмутимо помещение. Никой нямаше да дойде, той самият, чувайки съседа си да пищи, щеше да запъне вратата с походното си легло.
Качулатият плащ на неканения гост закриваше напълно лицето му. Баал избърса кървящия си нос, треперейки неудържимо.
— Аз нямам пари — примоли се той, — нищо нямам. Сега непознатият проговори:
— Ако гладно куче търси храна, то не търси в кучкарника. — И тогава, след малка пауза: — Баал, не е останало много нещо от теб. Надявах се да е повече.
Сега Баал се почувства странно оскърбен и същевременно ужасен. Не беше ли това някакъв побъркан почитател, който ще го убие, защото той вече не живееше съобразно силата на старото си творчество? Все още треперейки, той опита само-осъждане.
— Когато се срещнеш с писател, обикновено се разочаровал! — обясни той. Другият пренебрегна тази забележка.
— Махунд идва — каза той.
Това сухо заявление изпълни Баал с най-дълбок ужас.
— Какво общо има това с мен? — изплака той. — Какво иска той? Това беше преди много време — един живот — повече от живот. Какво иска той? Вие от неговите ли сте, той ли ви праща?
— Паметта му е дълга като лицето му — каза неканеният гост, отмятайки назад качулката си. — Не, аз не съм негов вестител. Ти и аз имаме нещо общо. И двамата се страхуваме от него.
— Аз те познавам — каза Баал. — Да.
— Начинът ти на говорене. Ти си чужденец.
— Революция на водоносци, имигранти и роби — цитира непознатият. — Твоите думи.
— Ти си имигрантът — спомни си Баал. — Персиецът. Сюлейман.
Персиецът се усмихна с кривата си усмивка.
— Салман — поправи той. — Не мъдър, но миролюбив.
— Ти беше един от най-близките му — озадачен каза Баал.
— Колкото по-близо си до един фокусник — с горчивина отговори Салман, — толкова по-лесно е да видиш как номерът става.
И Джебраил сънуваше това:
В оазиса Ятриб последователите на новата вяра на Подчинението се намериха без земя и затова бедни. В течение на много години те се издържаха с разбойничество, нападайки богатите кервани от камили по техния път от и до Джахилия. Махунд нямаше време за скрупули, каза Салман на Баал, за безпокойства как да свърже двата края. Вярващите живееха от беззаконие, но през тези години Махунд — или човек трябва да каже архангел Джебраил? — или да каже ал-Лат? — беше обладан от закона. Между палмите в оазиса Джебраил се явяваше на Пророка и се усети да лее правила, правила, правила, докато вярващият едва можеше да понесе изгледа за още някое откровение, каза Салман, правила за всяко тъпо нещо, ако човек пръдне, нека обърне лицето си към вятъра, правило за това коя ръка да се използва за почистване на собствената задница. Сякаш нито една страна от човешкото съществуване не трябваше да се остави неподчинена на определен ред, свободна. Откровението — рецитацията — казваше на вярващите колко да ядат, колко дълбоко да спят и коя сексуална поза беше получила божествено узаконяване, така че те научиха, че содомията и мисионерската поза са били одобрени от архангела, докато забранени пози бяха всички, при които жената беше отгоре. По-нататък Джебраил изброи позволените и забранените теми на разговор и определи частите от тялото, които не можеха да бъдат почесвани, независимо колко непоносимо сърбяха. Той наложи вето над консумацията на едри скариди, тези чудновати създания от друг свят, които никой от вярващите никога не беше виждал, и изиска животните да бъдат убивани бавно чрез обезкървяване, така че изживявайки напълно смъртите си, те да могат да стигнат до разбиране за значението на животите си, защото само в момента на смъртта живите същества осъзнават, че животът е бил истински, а не някакъв сън. И архангелът Джебраил определи точно как човек да бъде погребван и как да бъде разделяна собствеността му, така че Салман Персиецът започна да се чуди що за поведение на Бог беше това, което приличаше толкова много на бизнесменско. Тогава тази идея разруши вярата му, защото той си спомни, че сам Махунд е бил бизнесмен, и при това дяволски преуспяващ, човек, за когото организацията и правилата бяха нещо естествено, така че колко крайно удобно беше, че се появи с този твърде делови архангел, който предаваше мениджърските решения на своя твърде корпоративен, ако не осезаем Бог.