След това Салман започна да забелязва колко полезни и добре разположени във времето бяха откровенията на архангела, така че, когато вярващите обсъждаха гледната точка на Махунд по някой въпрос — от възможността за космически пътешествия до вечността на ада, — ангелът се появяваше с отговор и той винаги подкрепяше Махунд, заявявайки извън всяка сянка от съмнение, че беше невъзможно човек някога да крачи по Луната, и беше също толкова положителен за преходната природа на проклятието: дори и най-лошите злосторници най-накрая щяха да бъдат пречистени в адския огън и щяха да намерят пътя към благоуханните градини Гюлистан и Бостан. Щеше да бъде различно, оплака се Салман на Баал, ако Махунд заемеше позиция след откровението на Джебраил; но не, той просто излагаше закона и ангелът го потвърждаваше след това; така започнах да чувствам воня в носа си и си мислех: това трябва да е миризмата на тези приказни и легендарни същества, как им беше името: скариди.
Рибята миризма започна да обладава Салман, който беше най-високо образованият от близките на Махунд благодарение на превъзходната образователна система, предлагана тогава в Персия. Заради своя напредък в схоластиката Салман беше определен от Махунд за официален писар, така че на него се падна да записва безкрайно размножаващите се правила. Всички тези удобни откровения — каза той на Баал — и колкото по-дълго вършех тази работа, толкова по-лошо ставаше. — Обаче за известно време подозренията му трябвало да бъдат оставени настрана, защото армиите на Джахилия настъпваха срещу Ятриб, решени да смачкат мухите, които не оставяха на мира камилските им кервани и пречеха на търговията. Какво последва е добре известно, няма нужда да го повтарям, каза Салман, но след това нескромността му изригна отвътре и го принуди да разкаже на Баал как лично е спасил Ятриб от определено разрушение и как е спасил врата на Махунд с идеята си за ров. Салман беше убедил Пророка да се изкопае огромен окоп около безстенното оазисно селище, направен твърде широк за прескачане дори от приказните арабски коне на прочутата джахилийска кавалерия. Ров: с подострени колове на дъното. Когато джахилийците видяха това противно неспортсменско копаене на дупка, тяхното чувство за кавалерство и чест ги задължи да се държат така, сякаш ровът не е бил изкопавай, и да пуснат конете си с всички сили срещу него. Цветът на джахилийската армия, хора и коне, свършиха набити на заострените колове на Салмановата персийска нечестност, не се доверявай на имигрант да играе почтено. — А след поражението на Джахилия? Салман се оплакваше на Баал: Би си помислил, че съм бил герой. Не съм суетен човек, но къде бяха публичните почести, къде беше благодарността на Махунд, защо архангелът не спомена мен в депешите? Нищо, нито сричка, сякаш вярващите също смятаха моя ров за непочтен номер, нещо чуждоземско, опозоряващо, нечестно; сякаш тяхната мъжественост е била увредена от това нещо, като че съм наранил тяхната гордост, спасявайки кожите им. Държах си устата затворена и нищо не казах, но изгубих доста приятели след това, мога да ти кажа, че хората мразят да им правиш добро.
Въпреки рова пред Ятриб вярващите загубиха доста мъже във войната срещу Джахилия. По време на конните нападения те губеха толкова животи, колкото отнемаха. И след края на войната, фокус-мокус, архангелът Джебраил е тук, нареждайки на оцелелите мъже да се оженят за овдовелите жени, защото оженвайки се наново извън вярата, те щяха да бъдат изгубени за подчинението. О, толкова практичен ангел, Салман се усмихна подигравателно на Баал. Той вече беше извадил една бутилка пунш от гънките на плаща си и двамата мъже пиеха отмерено в отслабващата светлина. С намаляването на жълтата течност в бутилката Салман ставаше все по-словоохотлив; Баал не можеше да си спомни кога за последен път беше чувал подобен изблик. О, тези безспорни откровения, изрева Салман, дори ни беше казано, че няма значение, ако вече сме женени, можем да се женим до четири пъти, ако можем да си го позволим, можеш да си представиш, че момчетата наистина си паднаха по това.