След това Мадам накара евнусите да боядисат кожата на поета, докато не стана тъмносиня, както и косата му, и обличайки го в панталоните и тюрбана на джин, тя му нареди да започне курс по бодибилдинг, тъй като липсата на форма със сигурност щеше да събуди подозрения, ако не се оправеше бързо.
Животът на Баал зад „Завесата“ по никакъв начин не го лиши от сведения за събитията отвън; всъщност точно обратното, защото в течение на своите евнуски задължения стоеше на пост пред стаите за удоволствия и слушаше клюките на клиентите. Пълната недискретност на техните езици, предизвикани от веселото отдаване на курвенските ласки и от увереността на клиентите, че техните тайни ще бъдат запазени, дадоха на подслушващия поет, както си беше късоглед и трудночуващ, по-добри познания за съвременните дела, отколкото бе възможно да получи, ако все още беше свободен да обикаля отскоро пуританските улици на града. Понякога глухотата беше проблем; това означаваше, че в познанията му имаше празноти, защото клиентите често снишаваха гласове и шепнеха; но това също така намаляваше скверния елемент в подслушването му, след като не можеше да чуе шепота, придружаващ половото сношение, с изключение, разбира се, на такива мигове, когато възторжени клиенти или преструващи се работнички усилваха гласове до викове от истинско или синтетично удоволствие.
Какво научи Баал зад „Завесата“:
От недоволния касапин Ибрахим дойде новината, че въпреки новата забрана на свинското, повърхностно преминалите към исляма се трупали пред задната му врата, за да купуват тайно забраненото месо, „продажбите нараснаха — промърмори той, докато яздеше избраната лейди, — цените на черните свине са високи, проклятие, тези нови правила направиха работата ми трудна. Свинята не е лесно за тайно колене животно, без шум“ и тогава той самият започна да квичи, предполага се по-скоро от удоволствие, отколкото от болка. А бакалинът Муса призна на друга от хоризонталните служителки на „Завесата“, че старите навици са трудно разрушими и че когато е сигурен, че никой не слуша, все още отправя молитва или две към „предпочитаната през целия ми живот Манат и понякога, какво да се прави, и към ал-Лат; не можеш да победиш богиня, те имат атрибути, на които момчетата нямат равни“, след което и той се хвърли с желание върху земните подобия на тези атрибути. Така нещата вехнеха, а в своята горчивина вехнещият Баал научи, че нито една империя не е съвършена, никоя победа пълна. И бавно критиките срещу Махунд започнаха.
Баал беше започнал да се променя. Новината за разрушаването на големия храм на ал-Лат в Таиф, която достигна до него, пронизвана от грухтенето на тайния колач на свине Ибрахим, го беше потопила в дълбока тъга, защото дори през най-празничните дни на младия си цинизъм любовта му към богинята беше истинска, може би единственото му истинско чувство, и нейното падение му разкри празнотата на един живот, в който единствената истинска любов е била изпитвана към парче камък, който не е могъл да се зашити. Когато първият остър ръб на тъгата беше притъпен, Баал стигна до убеждението, че падането на ал-Лат означава, че собственият му край не е далече. Той изгуби странното си усещане за сигурност, което за кратко беше вдъхновено от живота в „Завесата“; но завърналото се знание за неговата временност, за сигурното му откриване, следвано от също толкова сигурна смърт, не го уплашиха, което беше твърде интересно. След цял живот, посветен на страхливостта, за своя голяма изненада Баал откри, че последиците от наближаването на смъртта наистина му даваха възможност да вкусва сладостта на живота и той се чудеше на парадокса, че очите му бяха отворени за подобна истина в тази къща на скъпите лъжи. И каква беше истината? Че ал-Лат беше мъртва — никога не е живяла, — но това не правеше Махунд Пророк. Като резултат Баал беше стигнал до безбожие. Той започна колебливо да преминава отвъд идеята за богове, водачи и управляващи и схващаше, че неговата история беше толкова преплетена с Махундовата, че беше необходимо някакво голямо решение. Че това решение по всяка вероятност ще означава неговата смърт нито го потрисаше, нито го беше твърде много грижа; и когато Муса, бакалинът, мърмореше за дванадесетте жени на Пророка, едно правило за него, друго за нас, Баал разбра каква форма трябва да приеме неговият последен сблъсък с Подчинението.