Момичетата от „Завесата“ — споменаването им като „момичета“ беше само условно, защото най-старата беше жена, навлязла доста в петдесетте, докато най-младата, на петнадесет, беше много по-опитна от много петдесетгодишни — се бяха привързали към този тромав Баал и в интерес на истината те се наслаждаваха на това да имат евнух, който не беше такъв, и извън работните часове прелестно го закачаха, показвайки телата си пред него, поставяйки гърдите си пред устните му, обвивайки краката си около кръста му, целувайки се страстно една друга на инч от лицето му, докато бледният писател не се окажеше безнадеждно възбуден, след което те се смееха на неговата вкоравеност и го дразнеха до зачервяване и подуване и много нередовно, когато вече беше изгубил всяка надежда за подобно нещо, те пращаха една от тях да задоволи безплатно похотта, която бяха събудили. Така подобно на късоглед, примигващ опитомен бик поетът прекарваше дните си, като отпускаше главата си в женски скутове, мрачно размишлявайки за смърт и отмъщение, неспособен да каже дали е най-доволният или най-нещастният жив мъж.
По време на едно от тези игриви заседания в края на работния ден, когато момичетата бяха сами със своите евнуси и своето вино, Баал чу младата да говори за своя клиент, бакалина Муса.
— Този пък! — каза тя. — Влязла му е муха в главата за жените на Пророка. Толкова е раздразнен заради тях, че се възбужда само когато се споменат имената им. Казва ми, че аз лично съм наподобявала образа на самата Айша, а тя е любимката на негова светлост, както всички знаят. Това е.
Намеси се петдесетгодишната куртизанка.
— Слушайте, в този харем днес мъжете не говорят за нищо друго, освен за жени. Не е чудно, че Махунд ги отдели, но това само влоши положението. Хората си мечтаят повече за това, което не могат да видят.
Особено в този град, помисли си Баал; на всичко отгоре в Джахилия на разпътните нрави, където до идването на Махунд с книгата му с правила жените се обличаха ярко и всички разговори бяха за чукане и пари, пари и секс, и не само разговорите.
Той каза на по-младата курва:
— Защо не се престориш за него?
— За кого?
— За Муса. Ако Айша му дава такава тръпка, защо да не станеш негова частна и лична Айша?
— Боже — каза момичето. — Ако те чуят да казваш това, ще ти сварят топките в масло.
Колко жени имаше Махунд? Дванадесет и една стара лейди, отдавна мъртва. Колко курви бяха зад „Завесата“? Отново дванадесет и тайно на обвития си в черно трон стоеше древната Мадам, все още противяща се на смъртта. Където няма вяра, няма и богохулство. Баал каза на Мадам за идеята си; тя уреди нещата с гласа си на болна от ларингит жаба.
— Много е опасно — произнесе се тя, — но може да бъде дяволски добре за бизнеса. Ще го правим внимателно, но ще го правим.
Петнадесетгодишната прошепна нещо в ухото на бакалина. Веднага в очите му започна да блести светлина.
— Всичко ми разкажи — помоли той. — Детството ти, любимите ти играчки, Соломоновите коне и всичко останало, разкажи ми как свиреше на тамбура и Пророкът идваше да гледа.
Тя му разказа и след това той я попита за нейното лишаване от девственост на дванадесетгодишна възраст и тя му каза това и след това той плати двойно повече от обичайната сметка, защото „това беше най-приятното време в живота ми“.
— Трябва да сме внимателни със сърцата им — каза Мадам на Баал.
Когато новината, че всяка от курвите от „Завесата“ е приела идентичността на една от жените на Махунд, се разнесе из Джахилия, тайната възбуда на градските мъже беше огромна, толкова се страхуваха от разкриване, първо, защото със сигурност щяха да изгубят живота си, ако Махунд или неговите помощници някога откриеха, че са били замесени в подобна непочтителност, и второ, заради собствената им похот новата услуга в „Завесата“ да не бъде спирана, за да може да задоволява собствената им похот, а тайната — да бъде запазена от властите. През тези дни Махунд се беше завърнал с жените си в Ятриб, предпочитайки хладния оазисен климат на севера пред джахилийската горещина. Градът беше оставен на грижите на генерал Халид, от когото нещата лесно можеха да бъдат скрити. За известно време Махунд обмисляше да каже на Халид да бъдат затворени всички бардаци в Джахилия, но Абу Симбел се беше изказал против подобно прибързано действие.