Сега неговите жени открито му обясниха, че очакват от него да изпълнява съпружеските си задължения и изработиха ротационен план, според който той щеше да прекарва един ден с всяко от момичетата подред (в „Завесата“ денят и нощта бяха обърнати, нощта беше за бизнес, а денят за почивка). Едва беше започнал да изпълнява усилната си програма, когато те свикаха събрание, на което му беше казано, че трябва да започне да се държи малко повече като техния „истински“ съпруг, което ще рече Махунд.
— Защо да не можеш да смениш името си като нас? — настоя избухливата „Хафса“, но тук Баал тегли чертата.
— Може да не е нещо, с което много се гордея — настоя той, — но това е моето име. Още повече че аз не работя тук с клиентите. Няма делова причина за подобна промяна.
— Добре, както и да е — вдигна рамене сластолюбивата „Мария Коптянката“, — с неговото име или не, искаме да започнеш да се държиш като него.
— Не зная много за това… — започна да възразява Баал, но „Айша“, която наистина беше най-привлекателната от тях, както започна да чувства по-късно, направи възхитителна гримаса.
— Честно, съпруже — поласка го тя, — не е толкова трудно. Просто искаме от теб, нали разбираш. Да бъдеш шефът.
Оказа се, че курвите от „Завесата“ са най-старомодните и обикновени жени в Джахилия. Работата им, която лесно можеше да ги направи цинични и разочаровани (и разбира се, те бяха способни да изпитват свирепи чувства към своите посетители), вместо това ги беше направила мечтателки. Отделени от външния свят, те бяха развили фантазии за „обикновения живот“, в който не искаха нищо повече освен да бъдат подчиняващи се и — да — покорни съпруги на мъж, който е мъдър, любещ и силен. Това идва да каже: годините на задоволяване на фантазиите на техните клиенти най-накрая така бяха покварили мечтите им, така че дори в сърцето на сърцата си те желаеха да се превърнат в най-старата от мъжките мечти. Добавената подправка „подражание на домашния живот на Пророка“ беше довела всички в състояние на висока възбуда и омаяният Баал разбра какво означава да имаш дванадесет жени, състезаващи се за твоето благоволение, за благодатта на твоята усмивка, докато миеха краката ти и ги подсушаваха с косите си, докато мажеха тялото ти с масло и танцуваха за него, и по хиляди начини играеха брака си мечта, който никога истински не са си мислили, че ще имат.
Това беше неустоимо. Той започна да открива увереността да им заповядва, да отсъжда помежду им, да ги наказва, когато беше ядосан. Веднъж, когато караницата им го раздразни, той се отрече от всичките за един месец. Когато отиваше да посети „Айша“ след двадесет и девет нощи, тя го закачи, че не е могъл да удържи да не дойде.
— Този месец имаше само двадесет и девет дни — отговори той. Веднъж беше хванат от „Хафса“ с „Мария Коптянката“ в жилището й в деня на „Айша“. Той умоляваше „Хафса“ да не казва на „Айша“, в която се беше влюбил, но тя въпреки това й каза и Баал трябваше да стои настрана от Мери със светлата кожа и къдравата коса доста време след това. Накратко той беше станал плячка на изкушенията да стане тайно, мирско огледало на Махунд; и отново беше започнал да пише.
Поезията, която му идваше, беше най-сладката, писана някога от него. Понякога, когато беше с „Айша“, той чувстваше върху него да се спуска една мудност, една тежест и трябваше да си легне.
— Странно е — каза й той. — Сякаш виждам себе си да стои край мен. И мога да накарам стоящият да говори; след това ставам и записвам стиховете му.
Тази артистична мудност предизвикваше силна възхита сред жените му. Веднъж задряма уморен в кресло в стаите на „Ум Салама Мазумитката“. Когато часове след това се събуди, тялото го болеше, а вратът и раменете му бяха пълни с възли и той смъмри Ум Салама:
— Защо не ме събуди? Тя отвърна:
— Страхувах се да не би стиховете да идват при теб. Той поклати глава.
— Не се тревожи за това. Единствената жена, в чието присъствие идват стиховете, е „Айша“, не ти.
Две години и един ден след като Баал беше започнал живота си в „Завесата“, един от Айшините клиенти го разпозна въпреки боядисаната кожа и упражненията по бодибилдинг. Баал беше на пост пред стаята на Айша, когато клиентът излезе, посочи право към него и извика:
— Значи ето къде си дошъл!
Айша дойде тичешком, очите й блестяха от страх. Но Баал каза: