— Не се шегувам! — пронизително извика Баал на тълпата, която в отговор дюдюкаше, крещеше и се пляскаше по бедрата. — Това не е смешка! — Ха-ха-ха! Докато най-накрая настъпи тишина; Пророкът се беше изправил на крака.
— В миналото ти осмиваше Рецитацията — каза Махунд в тишината. — Тогава тези хора също се наслаждаваха на подигравките. Сега се връщаш да опозориш дома ми и изглежда, че отново си успял да извадиш наяве най-лошото у народа.
Баал каза:
— Свърших. Прави каквото искаш.
Така беше осъден на обезглавяване в течение на един час и когато войници грубо го повлякоха навън от шатрата към лобното място, той извика през рамо:
— Курви и писатели, Махунд! Ние сме хората, на които не можеш да простиш.
Махунд отвърна:
— Писатели и курви. Не виждам разлика.
Имало едно време една жена, която не се променяла.
След като предателството на Абу Симбел предостави Джахилия на тепсия на Махунд и замени идеята за величието на града с Махундовата действителност, Хинд смука пръсти, рецитира Ла-илляха и след това се оттегли в една висока кула в двореца си, където я настигнаха новините за разрушаването на храма на ал-Лат в Таиф и на всички статуи на богинята, за които се знаеше, че съществуват. Тя се заключи в стаята си в кулата със сбирката си от древни книги, писани с букви, които нито едно друго човешко същество в Джахилия не можеше да разчете; и остана там в течение на две години и два дена, изучавайки тайно окултните си текстове, искайки веднъж на ден пред вратата да бъде оставяна чиния с проста храна и по същото време да бъде изпразвано нощното й гърне. Две години и два дена тя не видя друго живо същество. Тогава на разсъмване влезе в спалнята на мъжа си, облечена във всичките си труфила с бляскащи скъпоценности на китките, глезените, пръстите, ушите и врата.
— Събуди се — изкомандва тя, разтваряйки със замах пердетата му. — Днес е ден за празнуване.
Той видя, че не е остаряла и с един ден, откакто за последен път я беше виждал; ако изобщо нещо се беше променило, тя изглеждаше по-млада от всякога, което потвърждаваше слуховете, внушаващи, че нейното магьосничество е накарало времето да тече обратно за нея в границите на нейната стая в кулата.
— Какво има да празнуваме? — попита бившият Големец на Джахилия, изхрачвайки обичайната си утринна кръв. Хинд отговори: — Може да не съм способна да обърна потока на историята, но поне отмъщението е сладко.
Най-много след час пристигна новината, че Пророкът Махунд е заболял смъртоносно и че лежи в Айшиното легло, блъскайки главата си, сякаш е пълна с демони. Хинд продължи спокойно да подготвя пиршество, изпращайки слуги до всеки ъгъл на града да канят гости. Но, разбира се, никой нямаше да дойде на прием в този ден. Вечерта Хинд седеше сама в голямата приемна на къщата си сред златните чинии и кристалните чаши на своето отмъщение, хапвайки обикновено блюдо кускус, заобиколена от искрящи, вдигащи пара, ароматични ястия от всеки въобразим вид. Абу Симбел беше отказал да се присъедини към нея, наричайки храненето й неприлично.
— Ти изяде сърцето на чичо му — изкрещя Симбел — и сега ще изядеш неговото.
Тя му се изсмя в лицето. Когато прислужниците започнаха да плачат, тя освободи и тях и седна в самотно веселие, докато свещите изпращаха странни сенки върху нейното абсолютно непреклонно лице.
Джебраил сънуваше смъртта на Махунд:
Защото когато главата на Вестителя започна да го боли както никога преди, той знаеше, че е дошло времето, когато ще му бъде предложен Избор:
След като никой Пророк не може да умре, преди да му бъде показан Раят и след това да бъде поискано от него да избере между този свят и следващия:
Така както лежеше с глава в скута на любимата Айша, той затвори очи и животът сякаш си тръгваше от него, но след известно време се завърна:
И той каза под Айша:
— Беше ми предложено и аз направих своя избор и избрах Божието царство.
След това тя заплака, знаейки, че той говореше за смъртта си; след което погледът му мина покрай нея и като че се втренчи в друга фигура в стаята, въпреки че когато тя, Айша, се обърна да погледне, видя там само лампата, горяща на поставката си:
— Кой е там? — извика той. — Ти ли си, Азраил?
Но Айша чу един ужасно сладък глас, един женски отговор:
— Не, Пратенико на ал-Лах, не е Азраил.
И лампата беше духната; и тогава в тъмнината Махунд попита:
— Тогава тази болест твое дело ли е, о, ал-Лат? И тя каза:
— Това е моето отмъщение срещу теб и аз съм удовлетворена. Нека прережат подколенното сухожилие на камила и я поставят на гроба ти.
В този миг тя си тръгна и лампата, която беше духната, избухна отново в силна и мека светлина и Вестителят промълви: