Махунд прекратява. Той се отказва от борбата.
След като се бяха борили часове или дори седмици, Махунд беше прикован под ангела, това, което искаше, беше неговата воля да ме изпълни и да ми даде силата да го задържа притиснат, защото архангели не могат да губят подобни битки, не би било справедливо, само дяволите са тези, които ядат бой при подобни обстоятелства, така че в мига, когато се качих отгоре, той започна да плаче от радост и след това направи стария си номер, насилвайки устата ми да се отвори и да създаде гласа, Гласът отново се излива от мен, накара го да се излее навсякъде по него, като болен.
В края на срещата му по борба с архангел Джебраил Пророкът Махунд изпада в своя обичаен, изтощен, следоткровенски сън, но в този случай се съживява по-бързо, отколкото обикновено. Когато си възвръща съзнанието сред тази висока пустош, няма кой да бъде видян, никакви крилати създания не се свиват по скалите и той скача на крака, изпълнен със спешността на своята новина.
— Дяволът беше — казва той високо в празното, правейки го истина, като му дава глас. — Последния път беше Шейтана.
Това е, което беше чул при своето слушане, че е бил измамен, че дяволът е дошъл при него в облика на архангел, така че строфите, които е запаметил, онези, които рецитира в поетическата шатра, не са били истина, а дяволската й противоположност, не божествени, а сатанински. Той се връща към града колкото може по-бързо, за да задраска отвратителните строфи, които вонят на сяра, да ги изхвърли от записаното во веки веков, така че те ще оцелеят само в една или две несигурни сбирки от стари предания, а ортодоксални тълкуватели ще се опитват да пренапишат тяхната история, но Джебраил, носейки се-гледайки от най-високия ъгъл на камерата си, знае една малка подробност, едно дребно нещо, че има малък проблем тук, а именно, че и двата пъти бях аз, баба, първия път и втория път също бях аз. От моята уста и двете: изказването и отказът от него, строфи и разговори, вселената и преобръщането й, цялото това и ние добре знаем как устата ми започна да говори.
— Първо беше дяволът — мърмори Махунд, докато бърза към Джахилия. — Но този път ангелът, няма съмнение. Той ме прикова към земята.
Учениците му го спират в клисурите близо до подножието на връх Коня, за да го предупредят за беса на Хинд, която носи бели траурни одежди и е разпуснала черните си коси, оставяйки ги да се вият около нея като буря или оставяйки ги да се влачат в прахта, заличавайки следите й, така че изглежда като въплъщение на самия дух на отмъщението. Те са избягали от града и Хамза също се е снишил, но се говори, че Абу Симбел все още не е отстъпил на молбите на жена си за кръвта, която отмива кръв. Той все още пресмята преимуществата в работата с Махунд и богините…
Противно на съвета на последователите си, Махунд се връща в Джахилия, вървейки право към Къщата на Черния камък. Учениците му го следват въпреки страха си. Събира се тълпа с надежда за скандали или посичания, или някакво подобно забавление. Махунд не ги разочарова.
Той застава пред статуите на Трите и обявява отмяната на строфите, които Шейтан му е прошепнал в ухото. Строфите са изгнание от истинската рецитация, al qu’ran. На тяхно място се избуботват нови строфи.
— Трябва ли Той да има дъщери, а вие синове? — рецитира Махунд. — И това ако е добро разпределение!
— Това са само имена, които сте сънували, вие и вашите бащи. Аллах не ги облича във власт.
Той напуска слисаната Къща преди на някого да му хрумне да вдигне или хвърли първия камък.
След отричането от Сатанинските строфи Пророкът Махунд се връща вкъщи, за да открие един вид наказание, което го очаква. Един вид отмъщение — чие? Светло или тъмно? Добър човек, лош човек? — стоварено, което не е необичайно, върху невинните. Жената на Пророка, седемдесетгодишна, седи в подножието на зарешетения с каменна решетка прозорец, седи изправена с гръб на стената, мъртва.
Махунд в хватката на своята мъка се усамотява и почти не говори в продължение на седмици. Големецът на Джахилия въвежда една политика на преследване, която за Хинд има твърде бавен напредък. Името на новата религия е Подчинение; сега Абу Симбел заповядва нейните последователи да бъдат изолирани в най-окаяния, изпълнен с коптори район на града; с полицейски час и забрана за работа. Има и много физически нападения, жени, плюти в магазините, малтретиране на вярващите от банди млади турци, които Големецът тайно контролира, огън, хвърлен в нощта през прозореца, за да падне между непредпазливи спящи. И по силата на един от познатите парадокси на историята броят на вярващите се умножава, като растение, което по чудо процъфтява, докато климатичните и почвените условия стават все по-лоши и по-лоши.