Новак и останалите изскочиха от веселото си настроение.
— Животно — Стайн го ругаеше, докато раздаваше серия от ритници, и Бруно се присъедини към него:
— Всичките сте еднакви. Човек не може да очаква животните да спазват стандартите на цивилизацията. А?
И Новак поде нишката:
— Въпросът опира до шибаната лична хигиена, нали, малък ебльо?
Чамча беше замаян. След това забеляза, че голям брой меки топчести предмети са се появили на пода на Черната Мария. Чувстваше изгарящи горчивина и срам. Изглежда, че и естествените му процеси сега бяха кози. Унижението от това! Той е — беше положил известни усилия да стане — изтънчен човек! Подобна деградация може да бъде съвсем подходяща за сганта от селата в Силхет или работилниците за поправка на велосипеди в Гуджранвала, но той беше от друго тесто!
— Мили момчета — започна той, опитвайки авторитетен тон, който беше труден за постигане от това недостойно положение по гръб, с широко разкрачени копитести крака и меки екскременти по цялото му тяло, — мили момчета, добре ще направите да разберете грешката си, преди да е станало твърде късно.
Новак сви длан зад едното си ухо.
— Какво е това? Какъв беше този шум? — попита той, оглеждайки се, а Стайн каза:
— Откъде да знам.
— Ще ви кажа на какво приличаше — прояви самоинициатива Джо Бруно и с ръце около устата си проблея: — Мее-ее-ее!
След това тримата се засмяха още веднъж, така че Саладин не можеше да каже дали просто го обиждаха, или гласните му струни наистина бяха заразени, както се страхуваше, от това страховито демонизиране, което го беше сполетяло без ни най-малко предупреждение. Той отново беше започнал да трепери. Нощта беше изключително студена.
Служителят Стайн, който изглежда беше водачът на троицата или най-малкото primus inter pares, рязко се върна към темата за топчестите отпадъци, търкалящи се по пода на движещата се камионетка.
— В тази страна — осведоми той Саладин — ние чистим собствената си мръсотия.
Полицаят престана да го притиска надолу и го издърпа в положение на колене.
— Така е — каза Новак, — почисти.
Джо Бруно постави една голяма ръка зад врата на Чамча и натисна главата му надолу към замърсения с топчета под.
— Започвай — каза той с разговорен тон. — Колкото по-скоро почнеш, толкова по-бързо ще свършиш.
Дори когато изпълняваше (нямайки друг избор) последния и най-долен ритуал от неговото неоправдано унижение — или да го кажем по друг начин, когато обстоятелствата на неговия чудотворно пощаден живот станаха дори по-пъклени и outre — Саладин Чамча започна да забелязва, че тримата имиграционни служители престанаха да изглеждат и действат толкова странно, колкото в началото. Първо те вече не си приличаха и в най-малкото. Излезе, че офицер Стайн, когото неговите колеги наричаха „Мак“ или „Джоки“, е едър плещест мъж с дебел, подобен на увеселително влакче нос; сега стана ясно, че неговият акцент беше преувеличено шотландски.
— Това е глобата — отбеляза той одобрително, докато Чамча продължаваше окаяно да дъвче. — Актьор, нали така? Не мога равнодушно да гледам как един готин човек играе.
Това наблюдение накара офицера Новак — ще рече „Ким“, — който беше придобил тревожно бледно оцветяване, аскетично костеливо лице, напомнящо средновековните икони, и намръщване, внушаващо някаква дълбока вътрешна мъка, да избухне в кратко ораторстване за любимите си звезди от телевизионните сапунени опери и водещите на игрални шоута, докато офицер Бруно, който смая Чамча, ставайки изведнъж извънредно красив, с лъскава от гел и сресана на път по средата коса, с руса брада, контрастираща драматично с по-тъмната коса на главата му — Бруно, най-младият от тримата, попита похотливо, а какво ще кажете за гледането на момичета, това е моята игра. Тази нова представа възпламени тримата за всякакви полузавършени анекдоти, бременни с намеци от определен вид, но когато петимата полицаи се опитаха да се присъединят към техните слети редици, те станаха строги и поставиха петимата констабли на мястото им.