Започнах да стрелям равномерно в прайда. От детонацията фенерът угасна и аз се прицелвах при светлината на огъня. Четири лъва паднаха, последният улучен доста ниско в гърдите. Той подскочи нагоре и взе да се мята като на пружини. Бързо поставих нов патрон в пушката и го довърших. Останалите се отдръпнаха отвъд границата на светлината. Заредих пак само с един патрон, защото нямах време. Пристъпих напред, за да се прицеля, и стрелях в една голяма лъвица. Когато куршумът я удари, тя махна рязко с опашката си, обърна се и изчезна в мрака. Останалите я последваха.
Просто невероятно, но моите момчета продължаваха да спят дълбоко. Нито ръмженето на лъвовете, нито моите изстрели ги бяха смутили. Много пъти бях наблюдавал туземци да спят така дълбоко, като че са изпаднали в транс, но за пръв път виждах толкова забележителен пример на подобен сън.
Засилих огъня и после отидох да ги будя. Трябваше да ги ритам по краката, докато най-сетне едно от момчетата се събуди, протегна се и седна. После се прозя и едва тогава видя четирите лъва на няколко крачки от себе си. Момчето нададе див рев, подскочи във въздуха като ужилено и с писъци се хвърли към палатката, последвано от останалите, които, още сънливи, не знаеха дори какво се е случило. Треперещи седнаха в палатката и няколко минути след като им обясних всичко, те отново спяха на пода. Не може да се каже, че случката смути здравия им сън.
На сутринта Киракангано се върна с кучетата. Веднага тръгнахме по следата на ранената лъвица. Момчетата останаха в лагера да пеят своите весели неприлични песни и да дерат лъвовете. Те обираха внимателно вече намирисващата мазнина от стомаха, сърцето и бъбреците на лъвовете, защото според техните вярвания тя може да предопредели пола на едно дете. Ако мъжът изяде една супена лъжица лъвска мас преди сношение, детето ще бъде момче, половин лъжица — момиче. Туземците не се интересуват от кожата на лъва, но високо ценят маста.
На стотина метра от лагера поехме по дирята. Лъвицата беше тежко ранена, тя беше лежала на няколко пъти, а останалите от прайда бяха спирали да я изчакат. Известно време следата вървеше из рядко обрасла местност, чудесна за лов, защото човек можеше да вижда на двадесетина метра пред себе си. Вървяхме бързо с надежда да настигнем лъвицата тук. Но след малко дирята сви към един противен гъсталак от храсти.
В гъсталака цареше пълен покой, нарушаван само от цвърченето на птици. Сигурно бяхме близо до ранената лъвица и всеки момент тя можеше да връхлети върху нас.
Кучетата ставаха все по-неспокойни. Очите на ейърдейлите блестяха от възбуда и най-сетне аз ги пратих да вървят напред. Те се втурнаха и почти веднага точно пред нас се вдигна врява от свирепо ръмжене и джавкане. Останалите кучета излетяха като стрели край мен и в индийска нишка потънаха в гъсталака. Чувах познатия звук на битката: гърленото ръмжене и съскане на лъва, примесено с кресливия лай на кучетата.
С мъка си проправяхме път към тях. След десетина стъпки попаднахме на утъпкано леговище сред високата трева, изпръскано с кръв. Тук лъвицата беше почивала. Край леговището лежаха мъртви моите храбри ейърдейли, с още отворени очи и уста. Те бяха попаднали на лъвицата и силата на атаката й се беше стоварила върху тях. Киракангано и аз дължахме живота си на кучетата: лъвицата се беше прикрила така хитро, че никога не бихме могли да я видим навреме.
Другите кучета още се бореха с нея. Те тичаха в гъсталака и се спираха с лай, когато тя се обръщаше да напада. Побързахме подир тях. Кучетата изтикваха лъвицата към по-рядка гора. Следвахме ги отблизо. Масаят носеше копието си, готово за стрелба, като красиво балансираше дългата дръжка между палеца и показалеца си. Всеки мускул на тялото му трепереше от напрежение.
Едно от овчарските кучета дотърча с куцане при мен. Беше така разкъсано, че не можеше да му се помогне и аз го застрелях, за да съкратя болките му. При звука на моя изстрел ранената лъвица внезапно скочи иззад куп суха трева на няколко стъпки от нас. В същия момент втора лъвица ни нападна отдясно.