Другият слон лежеше мъртъв близо до мястото, където първият беше стоял.
Сасита разказа, че щом съм щракнал затвора на пушката, слонът беше нападнал. Слабият звук на механизма го беше предизвикал за нападение, макар че беше игнорирал изстрела и дори удара на моя куршум. Изследвахме отпечатъците му в храсталака: той едва беше докоснал земята и само с две огромни крачки беше стигнал до мен.
Докато разглеждах някакви интересни, различно оцветени кърлежи върху мъртвото животно, чух приближаването на шум, който наподобяваше надигаща се вълна. В първия миг се зачудих какво беше това. После разбрах, че стадото слонове се е обърнало и идва към нас.
Това не беше нападение. Отлично знаех какво се беше случило. Някои от туземците бяха успели да минат пред стадото и животните, подушили миризмата им, ужасени, се бяха обърнали и хукнали назад. След няколко секунди щяха да връхлетят върху нас.
Нямаше смисъл да бягаме. Нямаше време, а и мразя да съм с гръб към слон: животното може да се промъкне до теб и да те сграбчи със здравия си хобот. Имах тежка 0,505-калибрена пушка „Гипс“ и пълно доверие в солидните патрони — те бяха истинска бариера. И така зачакахме.
Пет слона се провряха през гъстата растителност и моментално се спряха до трупа на първия мъжкар. При вида на трупа те изпълниха въздуха с пронизителни писъци. Останалата част от стадото пристигна с грохот. Стрелбата беше бърза и ожесточена. Стрелях с лява и дясна цев в две женски от първите редици. Видях как главите им буквално се разтърсиха при съприкосновението с тежките куршуми. Слонове се натрупаха и пред нас, и от двете ни страни. Сасита и аз бяхме опръскани от кръвта на животните, които падаха около нас и които нямах време да довърша. Цевите се нагорещиха така, че по лявата ми ръка се появиха няколко мехура, но аз не чувствувах никаква болка.
Най-сетне стадото се отдръпна. Дванадесет мъртви слона лежаха около нас. Мина известно време. Тогава туземците, които се бяха изпокрили из шубраците, започнаха да се обаждат. Те отказаха да излязат. Трябваше да ги убеждаваме, че опасността е напълно преминала.
Останах, докато изрежат бивниците. Новината, че има прясно месо в неограничено количество, се предаде по горския телеграф с магическа бързина. За няколко часа около 600 туземци се събраха около мъртвите животни. Някои идваха от селища на тридесет километра разстояние — от деца до грохнали старици със съсухрени гърди и увиснала кожа по коремите. Как тези стари хора можаха да извървят толкова път из гъстата гора, не зная.
От силното слънце слоновете скоро започнаха да миришат. Това обаче не смути туземците. Те се трупаха около животните. Земята се напои с кръв и нечистотии от огромните търбуси на слоновете. Туземците не реагираха на вонята. Те режеха големи късове месо като в някакъв унес и пъхаха скъпоценния продукт в торби от лико. Жадните пиеха водата от червата на слоновете. Течността изглеждаше чиста.
Интересуваха ме бивниците, но скоро забелязах, че противоположният край на животните привлича момичетата. Правеше им впечатление големината на гениталните органи. Щом забелязваха, че ги наблюдавам, те сдържано отместваха поглед.
Неколцина от мъжете пропълзяха в мъртвите животни, за да вадят сърцата и бъбреците. Вътре станаха сбивания. Чуваха се викове и проклятия, придружени от звън на ками. Положението се усложняваше от туземците, които бяха отвън и които мушкаха трупа с ножове, за да режат месото. Понякога дългите ножове минаваха през тялото на животното и нараняваха пълзящите вътре мъже. Няколко туземци излязоха окървавени, но в тяхната треска за месо никои не обръщаше внимание на такива дреболии.
Уплаших се, че някой може да пострада. Помолих главатарите да въведат известен ред. Те строиха момичетата в една редица. Всяко десето излезе малко напред, за да улесни броенето. Мъжете нарязаха месото на големи късове. Всяка жена получи, колкото можеше да носи. Някои момичета скриха месото си в храстите и се опитаха да се промъкнат в редицата втори път. Разобличаваха ги, но те не се смущаваха, смееха се сърдечно и след няколко минути отново си опитваха късмета.
Мислех, че с това месо би могло да се изхрани цяла Кения в продължение на седмици. За рекордно кратко време обаче от слоновете останаха само кости. През оголените ребра като в клетка виждах голи мъже, които се опитваха да изстържат от скелетите някое изостанало парченце. До залез слънце дори червата бяха отнесени. Към всяко село от околността водеше червена диря, образувана от кръвта, капеща от суровото месо, което жените носеха.