Даже когато срещнахме стадо биволи на открито, аз трудно успявах да се приближа до тях, за да стрелям. Тези животни имат отлични слух и зрение и е трудно човек да се приближи до тях. Трябваше само да подсвирна на кучетата. Те подгонваха бивола към гората, после отново го връщаха на открито, а аз стрелях по него почти като при упражнение по мишена.
На закрито място положението беше друго. Преследваният бивол е достатъчно умен да седи неподвижно в гъстия храсталак, докато човекът дойде съвсем близо до него, и чак тогава се спуска да напада. Дори стрелянето близо до бивола не го кара да се помръдне, докато не се увери, че ще успее да събори противника си. Тук кучетата са незаменими. Те надушват бивола и надават тревога. Ако не успеят да го подушат, те пак го откриват, понеже тичат пред ловеца. Не мога да не призная, че кучетата спасиха живота ми дванадесетина пъти през време на този лов.
Баф беше незаменим. Той представляваше съчетание на голям кураж с разумна предпазливост, което рядко се среща и у хората, и у кучетата. Беше достатъчно благоразумен да отбягва бързото нападение на бивола и същевременно абсолютно никак не се страхуваше от него. Само когато се създадеше някакво необикновено положение, храброто куче изпадаше в истинска опасност.
Веднъж кучетата подгониха един много голям бивол. За да не бъде ограден, биволът застана по средата на реката. Този трик често се среща при лов на животни, когато ги преследват кучета. Кучетата се наредиха по брега и силно лаеха, но не смееха да нагазят към бивола. Но не и Баф. Като дойде до брега, смелото куче направи голям скок във водата и успя да улови смаяния бивол за носа. За момент старият бивол остана изненадан от такава дързост, но бързо се опомни и започна да блъска кучето под водата. Баф щеше да се удави след няколко минути, ако не бях успял да прекратя неравната борба с куршум. Когато Баф изплува на брега, като кашляше и плюеше вода, аз видях колко здраво беше захапал твърдия хрущял на носа на бивола, защото върховете на предните му зъби се бяха счупили. Това дава известна представа за силата и непоколебимостта на Баф.
До този момент това беше седемнадесетият бивол, който убивах, и всичките бяха хващани за носа от Баф и задържани, докато стрелях в тях.
При последната схватка с биволи Баф не се отърва така леко. Кучетата бяха заградили едно стадо и го задържаха с лая си, като бързо се спускаха към животните и ги хапеха. Баф се спусна сред стадото и захапа една едра биволица за носа. Той я държеше здраво, но нейното избуяло биволче й се притече на помощ и заби късите си рога в корема на Баф. Кучето започна да пъшка, но продължаваше да държи животното за носа. Баф щеше да умре, ако моите момчета не бяха убили и биволицата, и биволчето.
След този злополучен лов оставих Баф в лагера, докато зараснат раните му. Бях вече убил повече от 200 бивола и задачата ми за ликвидиране на стадата вече беше почти привършена. Баф изпадна в униние от самотата и с тъжни очи гледаше другарите си, които тичаха след мен сутрин, когато излизахме на лов. Едно от момчетата отиваше всеки ден до най-близката ферма да купува мляко за кучетата и аз го помолих да вземе Баф да се поразтъпче. Мислех, че тези разходки ще го запазят в добра форма, докато съвсем оздравее, и ще внесат малко разнообразие в самотата му.
При една от тези разходки един африкански глиган пресякъл пътя им. Баф не можал да понесе такова неуважение. Въпреки виковете на момчето той се спуснал след глигана. Не след дълго глиганът се вмъкнал в някаква дупка със задните си крака навътре, така че зъбите му да са насочени към входа на дупката. Баф се канел да се вмъкне след него, но глиганът неочаквано изскочил навън и връхлетял върху кучето. Сигурен съм, че ако Баф не беше счупил върховете на зъбите си, щеше да задържи глигана. Сега обаче зъбите му се плъзнали по гладката изпотена кожа на животното. Изведнъж глиганът се извъртял и бързо връхлетял върху Баф, забил зъби в гърдите му и разпрал гръдния му кош. Храброто куче починало моментално. Момчето убило глигана, но нещастието беше станало. Когато се върнах от лова, намерих тялото на моя верен Баф, убит по време, когато мислех, че нищо лошо не може да му се случи.
Никога не съм имал куче като Баф — нито преди, нито след него. Останалото време на лова ми беше помрачено от загубата на това прекрасно куче. Надявах се, че някои от кученцата на Баф ще станат като него, но нито едно не можеше да се сравни с баща си. Човек много силно се привързва към кучето-другар. Едва след неговата смърт разбираш колко много е значело то за теб. Понякога си мисля дали удоволствието да имаш куче заслужава да се изживее, когато знаеш, каква голяма скръб ще ти причини неговата смърт.