Ловът на биволи е бил винаги любимият ми лов, понеже силата и свирепостта на животните ме привличаха. Ходил съм на лов за биволи не само в Кения, но и в Уганда и Конго. Съвсем не искам да омаловажавам тези грамадни животни, но все пак мисля, че опасностите при лова на биволи са малко преувеличени. Слушал съм много разкази за опасността от „паническото бягство“ на биволи. Според тези разкази стадо биволи винаги се спускат след човека и го стъпкват най-жестоко, докато го умъртвят. Макар че съм убил над 350 бивола, никога не съм ги виждал да нападат групово, освен когато са в някакво дефиле и не могат да се разпръснат нашироко. Дори и тогава обаче животните по-скоро се опитват да избягат, отколкото да предприемат истинско нападение. Наблюдавал съм, че нападението винаги се извършва от отделно животно, обикновено от някой бивол, откъснал се от стадото. В такива случаи биволът е много нападателен, но в стадото той се държи като бивол от стадо домашни животни.
Няколко години след този лов бях изпратен за втори път в областта на Томсън Фолз да се разправям с биволи, които унищожаваха посевите на хората.
Само ден-два след като бях пристигнал на мястото, един местен жител на име Абейя дойде в лагера и поиска да го взема за следотърсач. Той беше от племето туркана — много примитивни хора, известни с това, че всички носят на ръката си гривна, направена от извит, остър като бръснач нож. Те са много ловки при употребата на тази гривна и само с едно извиване на китката си могат да прережат гърлото на човек. Когато за пръв път видях Абейя, той беше почти съвсем гол. Косата му беше намазана с говежди изпражнения и гледана отзад, главата му приличаше на печен симид. Той беше прекарал голяма част от живота си в затвора за бракониерство. Беше ходил на лов с лък и отровни стрели. Имаше вид на дивак, но ми се видя приятен човек и безспорно страстен ловец. Той искаше да дойде с мен, защото силно желаеше да притежава пушка. Това само по себе си беше похвално желание и аз знаех, че местните жители често смятат пушката за фетиш, а не за полезно оръжие. Съгласих се да го взема с моите момчета, но настоявах най-напред основно да разбере механизма на пушката, преди да тръгне на лов за големи животни.
Опитността му като бракониер го беше направила отличен следотърсач. Бързо научи как да си служи с пушката и не беше лош стрелец. Но каквото и да му говорех, не можах да го убедя, че пушката не му гарантира безопасност. И понеже беше един от най-добрите ми помощници, изпратих го заедно с двама от моите следотърсачи на лов за биволи.
Няколко дни по-късно момчетата се върнаха и казаха, че Абейя отказал да ходи на лов с тях. „Ние, от племето туркана, винаги ходим на лов сами“ — гордо им заявил той. Това беше явно нарушение на моето нареждане, защото смятам, че никой не може да ходи на лов в джунглите сам. Трябва да бъдат двама — единият да следи дирите, а другият да осигурява безопасността на първия и да пази да не би животното да ги нападне. Реших хубаво да му се скарам, когато се завърне.
Абейя обаче не се завърна. Имах работа на друго място в страната и отсъствувах пет дни. Когато се завърнах, съпругата на Абейя ме чакаше. Той се беше оженил наскоро за нея. Облеклото й се състоеше от пластове мръсно бели маниста. Каза, че Абейя не се бил завърнал и че се страхува от най-страшното. Веднага организирах хората си да претърсим огромната гора Марманет, за да намерим изчезналия. Сред обраслите с гори склонове има равни и открити места. Близо до едно голямо дърво на такова плато намерихме това, което беше останало от Абейя. Хиени и лешояди бяха яли от тялото му, но ние го познахме по черепа. Всички признаци показваха, че Абейя беше убит от някой местен жител. Няколко от ребрата му бяха счупени като че от удар с тояга. Имаше дълбока полегата рана върху две кости, която приличаше на рана от копие. Пушката и патроните му бяха взети. Никое животно нямаше да задигне амунициите на ловеца. Докладвах обстоятелствата на инспектор Джей от местната полиция.
По това време в района имаше група хора извън закона, които бяха нападали и ограбвали няколко местни селища. Пушката и патроните в техните ръце щяха да усложнят положението. Инспекторът дойде да разгледа тялото на убития. Абейя беше изкопал дупка пред дървото, където е чакал да мине биволът. Но белези от борба и следи от бивол нямаше. Почти сигурно беше, че Абейя е бил коварно убит.