Все пак, за да бъде абсолютно сигурен, че няма друго обяснение за смъртта на Абейя, инспектор Джей реши да претърсим джунглите в разстояние на километри. От Томсън Фолз пристигнаха местни полицаи и ние, моите следотърсачи и аз, се присъединихме към тях. Рано една сутрин всички се събрахме на поляната под дървото, където бяхме намерили трупа на Абейя. Разделихме се на малки групи и започнахме внимателно да претърсваме гъсталака.
Едва бяха изминали около два часа, когато един от местните жители ми съобщи, че намерил тялото на грамаден бивол. Отидох с него на мястото на находката. Земята около трупа на бивола беше изцяло покрита с мравки, които настървено късаха тялото му.
При откриването на бивола човекът беше разстроил редиците им и насекомите бяха страшно възбудени. Те бяха готови да нападат всеки, който се приближи на пет метра до плячката им.
Накарах момчетата да отрежат дълъг клон и да обърнат тялото на бивола. След като го обърнах, забелязах кръгла дупка в едно от ребрата му. Спуснах се сред хапещите мравки, откъснах реброто и бързо избягах назад. Исках да проверя дали патрон с калибър 8 мм влиза в дупката. Такъв беше калибърът на пушките на моите следотърсачи. Патронът прилегна идеално. Знаех, че раненият бивол неизменно бяга и се крие в гъсталака, а след това се обръща с лице към преследвача. Затова накарах момчетата да претърсят гората в посоката, към която беше насочена главата на бивола. На около стотина метра те намериха дънер, покрит със съсирена кръв. Разгледах кръвта. Разбрах, че тук именно биволът беше уловил и промушил Абейя. На няколко крачки от дънера намерих пушката на Абейя, паднала във високата трева. Един патрон беше влязъл в спусъка, но не беше изстрелян. Една-единствена празна гилза лежеше наблизо.
След това прегледах стъпка по стъпка земята между дънера със съсирена кръв и дървото, до което бяхме намерили трупа на Абейя. По пътя намерих останалите патрони на ловеца, разпилени на интервали из тревата. Намерих също изсъхнали петна от кръв, смесени с водниста течност, която изтича от животните при рани в стомаха.
От данните, които събрах в гората, възпроизведох следната картина: Абейя стоял в изкопаната дупка до голямото дърво и оттам стрелял в минаващия бивол и го наранил в стомаха. Раненото животно избягало в гората и оставило кървави следи. Абейя тръгнал след него. Раненият бивол го нападнал от засада в момента, когато той гледал кървавите дири. Абейя стрелял, но не успял да спре бивола. Преди да може да зареди пушката си отново, биволът връхлетял върху него. Той блъснал Абейя върху дънера и строшил ребрата му, след което паднал на земята и умрял. Смъртно ранен, Абейя успял да допълзи до дупката под дървото. Там издъхнал. По пътя останалите патрони постепенно изпадали от джобовете му.
Оставаше да се обясни още ударът с копие в ребрата на Абейя. По естеството на раната виждах, че не беше направена от рогата на бивола. Разгледах дънера повторно. Видях един издаден чепат клон с остър край, който беше покрит със съсирена кръв. Биволът беше натиснал Абейя върху дънера и острия клон го беше пронизал като къса сабя.
Когато видях трупа на Абейя за пръв път, бях сигурен, че е убит от някои местни жители. За щастие благодарение на разумното предложение на инспектор Джей случаят беше внимателно изследван и мистерията разгадана. И до днес мисля, че това е най-удивителното съчетание от обстоятелства, което съм срещал в джунглите.
Не искам да подценявам бивола като противник, но ми се струва, че смъртните случаи, причинени от него, се дължат главно на две неща — или ловецът много внимателно следи дирите на раненото животно, та забравя да гледа напред да не го изненада биволът, или е взел лекокалибрена пушка, която няма сила да спре нападащия бивол.
Вече споменах, че не одобрявам лекокалибреното оръжие срещу огромни и опасни животни. Страхувам се, че читателят може би ще ме помисли за фанатик в това отношение. Мога само да кажа, че най-дълбоката лична загуба, която изживях в Африка, се дължеше именно на това, че един любител-ловец не желаеше да ползува тежка пушка срещу опасен звяр. Двама души загинаха поради това, че ловецът се боеше от ритането на тежка пушка.
Този човек беше принц от царско потекло. Повече няма да говоря за личността му. Бях негов водач и с нас беше моят скъп другар Киракангано. От деня, в който Киракангано и аз се срещнахме за пръв път в резервата Масаи, много често го виках да ми помага в ловните експедиции. С нас беше и един местен жител, който беше оръженосец на принца. Оръженосецът беше много самонадеян и се смяташе за голям специалист по лова в джунглите. В действителност знаеше малко за него.