Бяхме завършили много успешно голям лов на лъвове и се канехме да напуснем мястото, когато принцът забеляза няколко бивола да пасат край гората. Нищо не можеше да го разубеди — беше решил да вземе едно от тези животни за трофей. Принцът носеше 0,416-калибрена пушка, добра за лов на лъвове. За биволи можеше да се употреби само ако човек успее да улучи животното в някой важен орган. Следвани от Киракангано и оръженосеца, принцът и аз тръгнахме дебнешком към стадото. Приближихме се на около 75 метра и оставихме малък храсталак между нас и стадото. Принцът се прицели внимателно в един едър бивол. Животното падна, но след изстрела друг бивол, още по-едър от първия, префуча край нас. Принцът стреля втори път и от шума на куршума разбрах, че вторият бивол е ударен в корема. Раненият бивол се скри в храсталака и изчезна от очите ни. Приготвих се да тръгна по дирите му заедно с Киракангано и да го доубия. Принцът настояваше и той да дойде с нас. Казваше, че ако не убиел сам животното, нямало да го вземе за трофей. За нещастие аз се съгласих с него и четиримата тръгнахме из гъсталака.
Едва бяхме изминали петнадесетина метра, когато Киракангано ми посочи бивола, скрит в един гъст храсталак. Опитах се да го покажа на принца, но той не можеше да го види. Докато шепнехме и жестикулирахме, биволът разбра, че сме го видели. Той се обърна и побягна още по-навътре в гората. Животното знаеше, че сме по следите му, и беше нащрек. Ние тръгнахме отново след него. Киракангано следеше дирите. Вървях до него с насочена напред пушка. Принцът вървеше след нас, следван от оръженосеца, който носеше една резервна пушка. Аз имах 0,500-калибрена пушка модел Джефри, а Киракангано, както обикновено, носеше само копието си. Гората ставаше все по-гъста и не можех да видя нищо от висящите над нас клони. На няколко пъти долавяхме острата миризма, напомняща миризмата на мандра, когато биволът се спираше да ни дочака, скрит в храстите. Всеки път аз лягах на земята, за да видя краката му долу под гъстите листа, но той винаги ме виждаше и побягваше отново, като издаваше дрезгаво хриптене на ядосано победено животно.
Този вид лов започна да действува на нервите на принца. Макар че отначало той искаше сам да доубие животното, сега изведнъж извика: „Имам странно предчувствие, че ще се случи нещо. Изведете ме оттук.“ Къде беше това странно предчувствие на принца, преди да стреля с 0,416-калибрената пушка в корема на бивола? Нямаше какво да се прави, трябваше да го изведа извън гората. Оставих Киракангано и оръженосеца на принца на това място и ги замолих да не навлизат по-навътре в гъсталака, докато не се върна. Отдясно се процеждаше светлина и аз разбрах, че скоро ще изведа височайшата особа на открито. Като изведох принца на една поляна, оставих го там и се върнах, за да продължим преследването на бивола. Бях едва на половин път до двамата мъже, когато чух изстрел. За момент всичко утихна. След това чух бивола да реве. Знаех какво означаваха тези бързи, остри, диви звуци. Това са звуците, които биволът издава, когато убива жертвата си. Биволът убиваше моите хора. Втурнах се като луд през гъсталака от лиани и шубраци. Лианите се оплетоха около мен като ласо. Чух тъпия звук от рогата на бивола, който блъскаше единия човек в земята. Обезумях от мъка, скубех лианите от корен и си пробивах път из храстите с груба сила. Когато пресякох и последния храсталак, видях страшна гледка. Биволът стоеше на колене пред окървавено-то тяло на Киракангано и продължаваше да го мушка с рогата си. Животното беше толкова увлечено в разкъсване тялото на човека, че не ме забеляза, докато не дойдох на 5 метра от него. Тогава скочи на крака. Стрелях в рамото му, когато ставаше. Силата на тежкия куршум го събори върху Киракангано. Биволът падна мъртъв на колене, а задните му крака се разкрачиха встрани. Киракангано лежеше на диагонал до предните крака на бивола и цялата тежест на огромното тяло падаше върху него.
Опитах се да отместя отпуснатия потен бивол от тялото на моя приятел, който береше душа. Едва можах да помръдна бивола. Легнах по гръб, опрях крака в бивола и започнах да го блъскам, но не постигнах нищо, а само обелих кожата на рамената си. Нямаше полза. След това наведох с две ръце една млада фиданка, обхванах с крака врата на бивола и се помъчих да преместя трупа към дървото. Даже захапах клоните на фиданката със зъбите си, за да си помогна. И все още не можех да преместя тежкия труп от тялото на Киракангано. Човекът беше в съзнание и виждах колко много страда. Той обаче не се оплакваше, дори не стенеше.
Започнах да викам принца да дойде и да ми помогне. Стори ми се, че измина безкрайно дълго време, преди той предпазливо да влезе в джунглата. Хванахме заедно бивола за опашката и успяхме да го отместим от тялото на Киракангано. Храбрият човек беше жестоко намушен и смазан от рогата и предните крака на бивола. Два от пръстите му бяха счупени, когато се опитвал да улови животното за муцуната.