Много изследователи, които проникваха в гората Итури, разказват най-фантастични неща, чути от пигмеите за необикновени животни: от динозаври до мечки стръвници, които населяват джунглите. Аз мисля, че тези животни са толкова изобилни в гората Итури, колкото и моржовете. Доскоро изследователите не вярваха на разказите на пигмеите относно окапите, макар че това странно животно често се среща по тези места. Трудна и деликатна задача е да се разбере докъде стига истината в разказите на местните жители.
Макар че не намираха моржове, все пак ловците пигмеи бяха от голяма полза за нас. Бяхме направили помещение с покрив от трева, в което пазихме експонатите. Д-р Акройд работеше непрекъснато там. Животните бяха най-разнообразни — като се започне с окапи и се свърши с летящи катерички. Много ми харесваха кожите на видри с дребни петна по коремчето. Пигмеите употребяват тези кожи за облекло. Не вярвам някоя принцеса някога да е имала по-разкошна кожена наметка от техните. Повечето животни се дерат, като се разреже кожата от страната на корема. Пигмеите обаче одират видрите, като разрязват кожите отгоре на гърба, за да запазят красивите краски от страната на корема. По-късно през пролетта и ние уловихме няколко от тези видри в капани близо до водопадите, при които те идваха вечер да ловят риба.
Пигмеите ни донесоха много змии. Малките хора носеха змиите в кошници от трева и ги нареждаха в редици пред помещението. Една от най-често срещаните змии напомняше по големина и форма южноафриканската пепелянка, но беше малко по-лилава, което я правеше по-малко противна. Освободих две от тези рогати пепелянки на пода и започнах да ги дразня с пръчка, за да видя колко бързи бяха движенията им. Едната не обърна никакво внимание на пръчката, само гледаше как да избяга. Другата обаче светкавично бързо се изви и захапа пръчката. Пигмеите наистина трябва да са били много сръчни, за да уловят живи тези змии, без да пострада някой от тях.
Пигмеите донесоха и много плюещи кобри. Тези змии са много по-опасни от пепелянките. Когато се разсърдят, те се издигат високо и разтварят качулката си, както правят обикновените кобри. Но най-страшното е, че тези опасни влечуги могат да изхвърлят отровата си върху вас. Самата отрова не е опасна, ако попадне върху кожата и няма някоя драскотина на мястото. Змията обаче е хитра и се цели към очите. Отровата е ужасно болезнена и често причинява ослепяване. Змията изхвърля отровата си, като дръпне главата си назад, насочи зъби към лицето на човека, свие изведнъж мускулите около отровните си жлези и за миг жълтата течност полетява от зъбите като две тънки струи. За съжаление тези змии имат безукорен прицел.
Направих няколко опита с тези змии, като държах стъкло пред лицето си и дълъг прът в ръце. Първата изхвърлена струя отива на разстояние от два метра и седемдесет сантиметра. Ако змията продължава да се дразни, втората струя достига на метър и половина. Третата струя само покапва около устата на змията.
Веднъж, когато бях с пигмеите в джунглата, видях един от ловците да залита назад, стиснал с ръка лявото си око. Почти в същия миг зеленочерната кобра се плъзна към папратите. Веднага разбрах какво беше станало. Ловецът, който вървеше с леки стъпки бос по меката земя, беше изненадал плюещата кобра, преди тя да разбере, че иде някой. Изплашена, кобрата се беше надигнала и изпратила отровата си към малкия ловец, като беше засегнала лявото му око. Бял човек с по-тежки стъпки сигурно би избягнал нещастието, защото кобрата щеше да го усети доста отдалече и щеше да се скрие навътре в храсталака. Аз нямах представа как да помогна на нещастника, но неговите приятели бяха по-бързи от мен. Двама от тях повалиха ловеца по гръб на земята и го натиснаха, защото той се гърчеше от болки. Окото му беше изцяло обляно в кръв и сълзи се стичаха по страните му. След това за мой ужас друг от приятелите му уринира в окото на нещастника. Като свърши, пострадалият стана и всички мълчаливо се прибрахме в лагера. На другата сутрин ми казаха, че същото лечение се провело и през нощта. След три дни ловецът напълно оздравя. Пигмеите ме уверяваха, че без това лекарство той напълно щеше да загуби зрението на засегнатото си око. Предполагам, че амонякът и пикочната киселина имат някакво лечебно действие.