Съпровождан от пигмеите, направих много обиколки из гората Итури. Тя е прекрасна. Огромни лози и други виещи се растения висяха от високите дървета, сред които бързо прелитаха летящите катерички. Крещящи папагали си проправяха път с човките си и летяха нагоре. Красивите малки гверци прехвръкваха през вечерния здрач и ловеха малките насекоми край величествените орхидеи. Големи пеперуди летяха около стволите на дърветата, а понякога се събираха с дузини около влажните изпражнения на слоновете. Човек може да прекара цял живот в изучаване животните само на площ от един квадратен километър и едва ли ще е научил много нещо за тях.
Все пак ние не зависехме изцяло от пигмеите За събиране на експонатите и много пъти отивахме на лов сами. Открихме, че димът от ръчните бомби кара много малки животни и птици да напускат заплетените клони на дърветата. Слагахме капани за някои малки гризачи. В един от тях веднъж уловихме змията мамба, която някои смятат за най-опасната змия в Африка. Мамбата е много тънка, почти колкото човешки палец, и е много бърза. Мамбата, която се беше уловила в нашия капан, беше около три метра дълга. Змията сигурно беше преследвала някой гризач и по погрешка беше попаднала в капана. В стремежа си да се освободи, тя беше изровила кръг в земята и на края беше попаднала в още два други капана. Оставихме я така, докато умре.
Пигмеите ни донесоха много бивници, които бяха взели от слоновете, попаднали в техните ями или умрели от естествена смърт в гората. Те искаха само шепа сол, която не струваше и едно пени, за зъб, който тежеше десетина килограма или повече. Разбрах защо ловците на слонове така бързо забогатяваха. Те имаха на разположение обширни гори, от които можеха да събират зъбите без ограничение, а също да се ползуват от услугите на горските жители. И аз събрах доста слонова кост, но тя беше много тежка и неудобна за носене. Когато си тръгнахме, зарових зъбите, като смятах, че ще се върна за тях някой ден. Но когато по-късно поисках разрешение за износ на слонова кост, белгийският чиновник ми каза, че трябва да се снабдя със специално разрешение, което струвало 25000 франка и което не се получавало лесно. Той ме посъветва да не мисля повече за слоновата кост и аз послушах съвета му.
Никога не бях ходил на лов за окапи и исках да взема един трофей за д-р Акройд, тъй като кожите, които пигмеите бяха донесли, бяха доста накъсани. Пигмеите смятат окапите като обикновени животни за месо и не отделят кожите им много грижливо. Но Безеденхут ме увери, че окапите са много страхливи и бдителни и че да намеря такова животно е невъзможно. „Не вярвам някой бял човек да е убивал някога окапи“, каза той. „Хората, които носят кожи, обикновено ги вземат от пигмеите. Дори самите пигмеи рядко успяват да издебнат и да убият окапи. Най-често те ги намират в капаните си.“
Аз все пак се надявах да ударя някой едър дивеч в гората. Веднъж, като се разхождах с пигмеите, видях голяма солена скала и по следите разбрах, че много животни идват тук нощем. Накарах носачите да направят махан на едно дърво с лице към солената скала и заех позиция още същата вечер. Комарите не ми даваха мира. Тези нахални насекоми имаха свойството да намират всичко скрито, дори и един прикрит човек. Непрекъснатото им метално бръмчене беше почти толкова неприятно, колкото и хапането им.
Когато луната изгря, стадо слонове дойде до солената скала. Аз обаче не се интересувах от слонове. Един немирен млад слон се отдели от стадото и дойде до дървото, където се бях настанил. Той започна да търка рамото си, за да се освободи от някакъв кърлеж в него. Цялото дърво се тресеше от движенията му и моят махан започна да се разпада. Не ми се искаше да падна на гърба на слона, затова дадох изстрел във въздуха, за да го изплаша. До този момент другите слонове хрупаха клонки и шумяха, но щом чуха изстрела, всички замлъкнаха. Дори жабите в близкото блато моментално спряха да крякат. Стадото не побягна в паника, както бях очаквал, но просто замръзна на място. Сигурно те дотогава не бяха чували пушечен изстрел и искаха да разберат какво означаваше това. След това се обърнаха и тихо се скриха в гората.