Времето минаваше и аз се радвах, като слушах моите момчета да приказват оживено какво биха направили с пушките си. И тримата бяха интелигентни. Не се съмнявах, че двамата по-възрастни мъже бяха по-опитни от мен да се справят с ловуването в гората. Но почти невъзможно е да научиш местен жител добре да стреля с пушка. Това става едва след дълги месеци упорита практика. В подсъзнанието на местния жител стои мисълта, че звукът от изстрела е, който убива жертвата, а не куршумът. За тях пушката е чудно оръжие и те не могат да повярват, че първо трябва да се насочи, а след това да се стреля. Мога само да кажа, че основната психологическа нагласа за употребата на пушка е съвсем различна от тази на стрелеца. Местният ловец употребява своя лък, както музикантът — своята цигулка; той стреля, като „усеща“ инструмента си. Употребата на пушка изисква друго отношение към оръжието.
От Найроби до Макуени имаше път, така че първата част от пътуването извършихме с камион. Като пристигнахме там, оставихме камиона и потеглихме към гората.
Джунглата в Източна Африка е единствена по рода си. Тя не може да се сравни нито с горите в Шотландия, нито с ландшафта на някоя друга страна в света. Гъсталакът не е нито гора, нито открити поляни. Високи дървета има малко. Растителността се състои главно от ниски бодливи дръвчета, които растат на височина от три до четири и половина метра. Понякога тези трънливи дръвчета, или храсталаци, както може да се нарекат, растат на групи в продължение на километри. По-често те са разпръснати наоколо и човек лесно може да минава между тях. Почвата се състои от пясък, примесен с червеникава пръст. Обикновено следите се отпечатват добре по земята и животните се откриват лесно. Но има големи петна, покрити с висока жилава трева, където следите се губят. Другаде тревата расте на туфи, между които остава малко открита пясъчна ивица. А много често ловецът влиза в места, където тревата е до колене и прилича на дебел килим под трънливите дръвчета. Тогава върви търси следи в такава трева! На някои места има специален вид почва, която, изложена на силните слънчеви лъчи, става твърда като тухла. Когато животните вървят по кея, не оставят никаква следа. Много от пътищата в Кения са покрити с такава почва и тя става твърда като асфалт. Обаче даже тази почва остава мека в горите и именно тук опитния следотърсач търси дирите.
Областният пълномощник в Мачакос беше получавал много оплаквания от жителите на малкото селище Уакамба с вожд Мутуку за щети, нанесени от носорози. Затова най-напред се отправихме към това селище.
Хората от племето уакамба са много различни от масаите, въпреки че териториите им граничат една с друга. На ръст хората на уакамба са малко по-ниски от средния европеец, докато масаите са значително по-високи. Представителите на племето уакамба нямат характерните негърски черти на някои африкански племена, но нямат и тънките устни и ноздри на масаите. Те не са войнствено племе, но са добри ловци. Обикновено мъжете отиват на лов, а жените се грижат за шамбите. Забелязах, че много от мъжете носеха лъкове и колчани с отровни стрели, преметнати през рамо. Тъй като се интересувам от всякакъв вид оръжие, поисках да разгледам тези смъртоносни стрели и те веднага ми предложиха няколко.
Лъковете бяха красиво извити и завършваха със силно заострени краища. Мисля, че тези лъкове имат ударна сила на изпратената от тях стрела до 35 кг. Направени са от дърво, наречено бутуба, и имат цвят на тъмен махагон. Забелязах, че нямаха резки да задържат кордите. Вместо това уакамба навиват ивици сурова кожа, които задържат кордата да не се изважда.
Стрелите бяха великолепни. Най-остроумната им част беше изработката на върха. Върхът имаше дръжка, дебела колкото кука за плетене и дълга около 15 см. Тази дръжка беше мушната на около 2 см в издълбаната част на тръстикова пръчка. Отровата беше размазана по цялата дръжка до върха, а на самия връх нямаше никаква отрова, защото там тя не можеше да се задържи. Отровата на стрелите действува много силно, когато е прясна, но бързо се разваля, ако се намокри или бъде изложена на слънце. Затова туземците от племето уакамба внимателно обвиват стрелите си в специални ивици от мека кожа на антилопа. Стрелите се развиват едва в последния момент.