Моите помощници и аз прекарахме няколко дни на гости у вожда Мутуку, преди да тръгнем на лов за носорози. Използувах всичкото време, за да показвам на момчетата как да си служат с пушките. Аз от своя страна се опитах да науча нещо от езика на племето и наблюдавах обичаите им. Хората ми харесаха. Те са искрени и честни. Жените работят много. Освен работата в колибите те готвят, сами си доставят дърва и палят огъня. Страшно ме учудиха големите товари, които тези жени носеха. Щом малкото момиченце започне да пристъпва, то тръгва с майка си да събира дърва. На връщане в къщи майката завързва няколко клонки на гърба на детето, които то занася в къщи. С растежа на детето товарът на гърба нараства, докато достигне понякога до 70 кг.
Въпреки ниския стандарт на живота не видях нито следа от непочтеност между жените освен, разбира се, когато се покварят от „цивилизацията“. Когато една млада девойка достигне пубертет, момчето, което я ухажва, заплаща известна сума, на която се уговаря с родителите й. Плащането на тази сума играе ролята на сватбен обряд. Това е. „Сезам, отвори се“, след което девойката, се отдава на съпруга си. Тогава тя отива да живее с него и започва да работи усилено, за да спечелят повече пари и да може той да си купи втора жена, за да й помага в работата.
Понеже Киракангано не беше вече с мен, имах нужда от човек, който да се грижи за лагера и да урежда многобройните дребни неща, които изникват около едно сафари. Следотърсачите щяха да ходят на лов с мен, а освен това аз се съмнявах дали някой от нас можеше да ръководи целия лагер. За щастие намерих ловеца Мулумбе от племето уакамба. Той беше възрастен човек. Можеше напълно да се разчита на него. Сприятелихме се много. Той и сега е с мен, урежда лагерите ми и пътуванията ми и ми служи за оръженосец, когато отивам на лов.
Една нощ бях събуден от силния лай на кучетата в селото. Не свързвах лая с присъствието на носорози. Понеже кучетата се страхуват от миризмата на лъва и не лаят, аз мислех, че същото става и при миризмата на носорози. По-късно научих, че миризмата на носорога просто подлудява кучетата. Когато се зазори, вождът Мутуку ми каза, че носорозите идвали в шамбите. Той имаше право. Навсякъде имаше многобройни следи от животните. Моите хора и аз веднага потеглихме по следите.
Отначало храсталакът беше доста проходим. Скоро обаче се намерихме сред уплетени трънливи храсти и млади фиданки. За щастие беше сухият сезон на годината и листата бяха почти окапали. Малкото листа, останали по храстите, бяха сухи и жълти, в рязък контраст със сивкавите кожи на носорозите. Като навлизахме навътре, постоянно срещахме малките антилопи дикдик, които достигат на големина колкото дивите зайци в Шотландия. Малките животни изскачаха ненадейно из шубраците и бягаха като зайци, а внезапният шум, който правеха, караше-сърцата ни да трепват.
Навлязохме в един почти непроходим трънлив гъсталак. Единствения начин да се движим беше да вървим по криволичещите пътеки на носорозите. Никак не ми се искаше да срещнем ненадейно носорог по тези тесни пътечки. Движенията ни бяха ограничени, защото ние трябваше да се движим в посока срещу вятъра. Когато носорогът се храни, той върви срещу вятъра и ловецът често може да го пресрещне под ъгъл и да го изненада. Тук нищо не можехме да направим, освен да се надяваме на случайността.
Признавам, че моите бракониери-помощници бяха по-големи специалисти от мен в намиране следите на животните. На няколко пъти моите очи се уморяваха от взиране в едва забележимите дири на носорозите по твърдата или каменливата почва, а моите хора смело вървяха напред, като че ли пътят беше ясно маркиран и очертан. Един от тях вървеше напред и следеше дирята, а аз вървях след него и го пазех със заредена пушка. Когато той се уморяваше, друг го сменяше и тръгваше напред, а той оставаше да върви отзад. По този начин те избягваха прекомерното пресилване на очите.
Изведнъж човекът, който вървеше пред нас, спря и вдигна глава, като че ли се вслушваше в нещо. Отначало не чух нищо, но след малко ясно долових хрупкането на носорог, който чупеше клонки със зъбите си. Той пасеше в храсталака наляво от нас. Тръгнахме напред колкото се може по-тихо. Един от помощниците ми непрекъснато проверяваше посоката на вятъра, като вземаше суха пръст, стриваше я на дребен прах между пръстите си и оставаше вятърът да я разпилее. Така познавахме дори и най-слабият ветрец в коя посока духа. Макар че вятърът има най-голямо значение, аз внимавах също да не правим никакъв шум. Мисля, че носорогът има най-острия слух от всички едри диви животни и може да долови приближаването на човек от голямо разстояние. Бях обут в меки американски мокасини, които намирам идеални при дебнене на дивеч. Ако случайно с тези мокасини стъпиш на клон, веднага усещаш, че той ей-сега ще се счупи и бързо се отместваш от него. Босите ми партньори се движеха даже още по-безшумно. Те имаха още едно предимство пред мен, че бяха почти голи, като се изключи платът, който носеха около слабините си и с който чистеха пушките си. Клонките на шубраците се плъзгаха леко по телата им и не издаваха никакъв шум. Но как понасяха острите бодли, които оставаха бели следи по кожите им, не можех да си представя.