Вън от това приложение рогата на носорозите нямат друга стойност. Всъщност те не са истински рога, а само втвърдени косми и не може да се обработват както слоновата кост, а се ронят под ножа.
Когато се върнахме в лагера, реших да опитам малко рога, за да проверя въздействието му. Изпълних точно рецептата, която един индийски търговец ми беше дал: взема се около два кубически сантиметра носорогов рог, настъргва се на прах, слага се в муселинов плат и се вари като чай в една чаша вода, докато водата стане тъмнокафява. Взех няколко дози от този буламач, но за съжаление той не ми подействува абсолютно никак. Може би аз се отнесох към него без всякаква вяра. А също възможно е, когато един мъж се намира всред джунглите заобиколен само от носорози и местни момичета, да няма достатъчно вдъхновение, за да бъде ефикасна дозата от рога.
Без особени трудности убих дванадесет носорога в околностите на това селище. След това пристигна г. Бевърли от Департамента на земеделието. Той водеше много хора, за да започнат чистенето на храсталаците. С Бевърли имахме дълго съвещание и начертахме плана на съвместната си работа.
„Преди да изпратя моите хора в горите, трябва да съм сигурен, че всички носорози там са изтребени — ми обясняваше той. — Ако един или двама от хората бъдат намушкани, останалите ще откажат да работят. И няма защо да ги обвиняваме за това. Аз бих искал Вие и Вашите помощници да вървите непосредствено пред нас. Щом ми съобщите, че дадено място е прочистено, моите хора веднага ще влязат там“.
Това беше правилно, макар че то означаваше моите момчета и аз непрекъснато да вървим из най-гъстите джунгли и непременно да убиваме всеки носорог, който намерим там. Но всъщност за това ни плащаха.
На следния ден моите помощници и аз потеглихме. Като навлязохме в гората, аз още чувах зад нас шума от хората на г. Бевърли, които чистеха храсталаците около стопанствата на местните жители със своите сечива.
Местността, в която попаднахме, скоро промени характера си — ниските равнини се превърнаха в малки възвишения, прорязани с тесни долинки. На такива места вятърът е много сложен проблем. Най-напред той духа непрекъснато в една посока, а после, като превали от другата страна на хълма, посоката му става съвършено друга поради различни вихри и други течения. Ловът при такива условия е непрекъсната серия от разочарования. Понякога, след като дълго си дебнал, изведнъж разбираш, че вятърът е променил посоката си и духа от теб към животното. Имаше и нещо друго. Може би аз си въобразявах, но ми се струваше, че почвата на това място много усилваше шума от стъпките ни. Местността има вулканичен характер и твърдата пореста почва даваше резонанс, едно глухо кънтене при всяка стъпка, като че ли вървяхме по покрива на някаква огромна пещера.
Още първия ден на това място най-младият ми помощник едва не бе убит от носорог. Младежът беше научил основните правила за употребата на пушката и гореше от желание да опита новото изкуство. Той забелязал носорог, който се промъквал в пояса от храсталаци, и веднага се насочил към него. Носорогът изчезнал в гъсталака. Младежът тръгнал след него и вървял по пътечката, която носорогът проправил в храстите.
Вятърът бил благоприятен за ловеца, но, изглежда, носорогът чул стъпките му по твърдата земя. Изведнъж той се извърнал и полетял към човека.
Младежът съобразил да скочи високо във въздуха с разкрачени встрани крака. Това бързо движение го спасило да не бъде блъснат в чатала от рогата на носорога, който преминал под него. Носорозите имат два рога един зад друг. Младежът минал над единия, но се ударил във втория. Веднага носорогът тръснал главата си и подхвърлил човека. Той полетял във въздуха. Неизстреляната пушка отхвърчала в друга посока. Като паднал на земята, младежът останал полузашеметен. Изтичах при него и помислих, че е умрял. Той обаче беше само контузен и кожата между краката му беше обелена.
Когато го вдигнах, момчето тихо каза, като че ли се извиняваше: „Бвана, аз нямах време да стрелям. Носорогът дойде много бързо, като влак. Стори ми се, че изпълни цялото пространство и връхлетя върху ми, преди да имам време да вдигна пушката.“
Много добре разбрах младежа. Независимо от своя грамаден ръст носорозите се втурват с изумителна бързина. Те могат да се обръщат внезапно назад, дори когато тичат с пълна скорост. Тяхната способност да се извъртват бързо задминава и най-добрите понита при игра на поло. Дръвчетата никак не ги възпрепятствуват и те мачкат гъстите трънливи храсти, като че ли минават по мека трева.