Всички животни в гората дават път на носорога. На два пъти съм виждал слонове да се отбиват от пътя си, за да избягнат среща с тези раздразнителни зверове. И в двата случая двете животни вървяха едно срещу друго по тясната пътека. И двете животни се забелязаха почти едновременно. Но докато носорогът застана на място и зачака невъзмутимо, слонът, след като подуши въздуха неспокойно, напусна пътеката и заобиколи встрани от носорога.
И досега не мога да си обясня защо тези животни са толкова раздразнителни. Веднъж един ловец-любител, когото съпровождах, разви интересна теория. Той без малко не бил ударен от побеснял женски носорог и понеже животното го нападнало, без той да го е предизвикал с каквото и да било, сметнал това за съвсем необяснимо. По-късно го видях да разглежда много внимателно изпражненията на носорозите, които срещнахме из пътя. Тогава той тържествено ми заяви: „Открих защо тези животни са така раздразнителни. То се дължи на това, че те винаги имат запек“. Запомних тази забележка. И наистина има нещо вярно в думите му, понеже носорозите гълтат храната си почти несдъвкана и в изпражненията им се намират големи парчета несмляна храна.
Разбрах, че е невъзможно да се движа заедно с моите момчета и обезателно да убивам всеки носорог, който може да представлява опасност за г. Бевърли и неговите хора. Непрекъснато получавах тревожни известия от различни селища, където местните жители бяха застрашавани от някой страшно нападателен носорог, и щеше да бъде нечовечно от моя страна да не обръщам внимание на техните молби. За наше щастие работниците на г. Бевърли се движеха много бавно и това ни даваше възможност да се отзоваваме на другите спешни молби. Успях даже да степенувам неотложните случаи. Делях ги на „спешни“ и „извънредно спешни“. Вождът Мутуку ме вика няколко пъти да убивам носорози, които унищожаваха шамбите на хората му. Вождовете на други селища започнаха да проявяват нетърпение и смятаха, че прекарвам много време в района на Мутуку. Един вожд на име Мачока дойде с цялата си свита да ме моли да убия един свиреп носорог, който нападал хората му. Отговорих му раздразнено, че не мога да бъда в едно и също време на две места и че щом свърша с района на Мутуку, ще отида при него. Вождът си тръгна много унил, макар че му обещах да отида в селището му след един-два дни.
Малко по-късно същия ден аз се изненадах, като видях Мачока отново да идва бързо при мен, придружен от свитата си. Той ми обясни, че като се върнал в селото си, намерил една жена убита от същия носорог, когато събирала дърва. Местните жители пазели тялото на жената, за да ми го покажат. Едва ли е необходимо да казвам колко много се развълнувах от тази вест. При тези обстоятелства, разбира се, молбата на Мачока ставаше „извънредно спешна“. Казах на главатаря Мутуку, че неговите носорози ще трябва малко да почакат и потеглих веднага заедно с Мачока и хората му. Намерихме жената на каменистия хълм, а дървата, които беше събрала, бяха пръснати наоколо. Надолу по хълма извиваше пътека, по която поколения наред бяха минавали босите крака на туземци. Вероятно жената, като слизала по пътеката, срещнала неочаквано носорога да се изкачва нагоре. Той веднага я нападнал и я убил още с първия си удар. По следите разбрах, че животното беше женско. Няколко секунди по-късно видях дирите и на малък носорог. Присъствието на малкото безспорно обясняваше необикновената ярост на майката. Никой не обича да убива животно-майка, когато ходи с малкото, затова се залових за тази работа съвсем без охота.
Един професионален трапер на име Соувидж беше изпратил две от своите момчета при мен, в случай че намерим малко носорогче, да го уловят, понеже малките се търсели много от зоологическите градини. Предупредих тези момчета да бъдат готови. След това заедно с двама от моите следотърсачи се приготвих да тръгна по дирите на носорога.
От хълма, на който беше убита жената, виждахме цялата долина, покрита с високи храсти. В тях беше изчезнал женският носорог заедно с малкото си. От възвишението храстите не изглеждаха особено гъсти. Много от местните жители бързо се насъбраха около нас, за да присъствуват на смъртта на животното, което беше убило жената, а между другото и да похапнат малко прясно месо. Те се разпръснаха на стотици метри по хълма и като приклекнаха ниско, започнаха внимателно да следят дали няма да забележат носорога в храстите под нас. Това беше по-изгоден за нас начин да открием къде се намира животното, отколкото да тръгнем по дирите му. Моите помощници и аз седнахме и зачакахме.