Бяха изминали няколко седмици, откакто бяхме дошли в тукашните гори, и досега бяхме убили седемдесет и пет носорога. Реших да откарам кожите и рогата в Мачакос. Дълга редица полуголи девойки носеха трофеите ми, които трябваше да се занесат до пътя, откъдето щяхме да ги товарим на камион. Денят беше горещ, но девойките не чувствуваха това. Всяка носеше под мишницата си по един рог. Като притичваха леко една след друга в индийска нишка, всяка девойка често мушкаше тази, която беше пред нея. Същевременно те имитираха великолепно грухтенето, което сърдитите носорози издават. Така вървяхме, следвани от звънливия смях на младите, а струйки пот течаха по тъмните им тела. Когато спряхме да обядваме на брега на едно сухо речно корито, чух нов пристъп на смях и кикотене. Погледнах зад насипа на брега и видях, че момичетата бяха измислили нова игра. Една девойка лежеше на земята, а друга я хващаше за босите крака и я влачеше по пясъка. Стадо слонове бяха ровили по брега да търсят вода и наоколо имаше големи купчини от техните изпражнения. Целта на играта на момичетата беше да издърпат девойката до някоя купчина и да я хвърлят в препечените от слънцето буци слонски изпражнения.
Предадох товара от кожи и рога в Мачакос и искрено казано, много се радвах, че ще се отделя за няколко дни от непрекъснато ловуване. Бяха започнали отново да ме безпокоят старите ми ловни кошмари, които ме държаха буден с часове. В тези страшни сънища винаги бях лице срещу лице със същите животни, които бях убил през деня, само че този път те ме побеждаваха. Аз стоях пред тях с пушка в ръка, но пушката ми отказваше да стреля, двете цеви се запушваха и животните скачаха отгоре ми. Събуждах се, потънал в пот, и се страхувах да заспя отново, защото същите сънища се явяваха повторно.
Моите помощници не бяха смущавани от сънища. Каквито и големи опасности да бяха изживели през деня, нощем те си спяха дълбок здравословен сън.
През следващите няколко седмици моите помощници имаха големи възможности да изпробват нервите си, защото ловът, който бяхме изкарали досега, беше нищо в сравнение с трудностите, които ни очакваха. Едва бях успял да предам трофеите си, когато започнах да получавам още по-настойчиви съобщения от местните жители. Уверени, че белият ловец ще им помогне, те бяха започнали да простират селищата си нашироко по нови необитаеми места и затова често се сблъскваха с носорози. Но независимо от това самите носорози бяха започнали да стават невероятно нападателни, което с нищо не можех да си обясня.
Моите следотърсачи и аз веднага се завърнахме в горите. Вождът Мачока ме заведе да разгледам стопанствата на селото и щетите, нанесени от носорозите. Нямаше никакво съмнение, че оплакванията му бяха основателни. Каза ми, че много от неговите хора били преследвани от животните и само благодарение на своята забележителна ловкост никой не беше пострадал.
Макар че се свечеряваше, веднага тръгнах с двама от моите хора по дирите на носорозите. След като повървяхме доста, без да открием нещо особено, бях почти готов да се върнем вече назад. Вървенето приведен по пътеки, утъпкани от дивите животни, е страшно тежко и много уморява гърба. Изведнъж едно от момчетата обърна вниманието ми към някакво грухтене и квичене, което идваше отдясно. Тръгнахме към шума. Близо до един мътен вир стояха два носорога, които се ухажваха. За пръв път бях свидетел на такава сцена.
Двете животни стояха едно срещу друго и душеха зурлите си, като издаваха гърлено грухтене. Очевидно мъжкият не беше достатъчно бърз, за да задоволи женската. Тя се ядоса и започна жестоко да го блъска в хълбоците. Нямаше нищо игриво в тези движения. Тя бодеше другаря си свирепо. Той търпеливо понасяше това, макар че започна силно да се уригва. Не можах да си обясня мотивите на женската, но няколко минути след това ожесточено блъскане мъжкият започна да проявява признаци на по-голяма нежност. Той се завъртя зад женската и се приготви да се качи върху нея.
Докато наблюдавахме тази сцена, един от помощниците ми ме мушна с лакът. Още един носорог идваше през храстите. Той също беше мъжки, явно привлечен от миризмата на женската в период на разгонване. Новодошлият започна да тича около двойката, която все още не беше започнала да се съвкупява, подскачаше, спускаше се към невидими предмети, явно че искаше да покаже на женската колко очарователен е той. От време на време новодошлият се отправяше към храстите, но после пак се връщаше, щом видеше, че женската не тръгваше след него. Един от помощниците ми пришепна на родния си език: „Той се надява да пропъди съперника си и да завладее женската.“