Женската първа се раздвижи и тръгна към храстите. Нейният избраник, първият мъжки носорог, тръгна след нея. Отхвърленият носорог застана и загледа след тях. Вдигнах пушката си, но хората ми живо заклатиха глава. Техният морал не им позволяваше да убият носорозите в такъв момент. Уважавах тази проява на кавалерство, макар че лично аз смятах по-добре да стрелям сега, отколкото по-късно, когато малкото сукалче тича след майка си.
Но както често става в джунглата, събитията се разиграха независимо от нас. Отхвърленият носорог или ни видя, или ни усети, докато стояхме близо до тях. Изведнъж той ни нападна. Изпратих куршум и при изстрела другите два носорога просто побесняха. Започнаха да се въртят в кръг и силно издаваха войнствените си грухтения „пръф-пръф“. След това ни видяха и се втурнаха към нас. Междувременно бях успял да заредя пушката си отново. Женската тичаше напред. Раменете й бяха покрити с пенеста слюнка. Стрелях и тя падна тежко, като вдигна облак червеникав прах. Мъжкият се обърна и побягна в храстите.
Веднага ми стана ясно на какво се дължеше необикновената свирепост на носорозите в тази местност. Беше настъпил брачният период за животните и поради това те бяха така нервни и нападателни. Този период протича между септември и ноември. Привличането става изключително по миризмата на женските носорози. Мъжките долавят тази миризма от километри разстояние. Няколко носорога се събират около женската, но не се бият, както правят повечето мъжки животни, а остават тя сама да избере партньора си. Женската на края си избира един и с него тръгва навътре в гората. Останалите обожатели приемат избора й и тръгват да си търсят други партньорки. Всяка женска има само един партньор през сезона и докато се нуждае от него, двамата остават непрекъснато заедно.
Ако двойката се раздели по някакви причини, женската надава силен вик, с който вика любимия си. Аз мисля, че само женска, която е била с мъжки известно време, издава такъв вик. Други ловци смятат, че всяка женска, която търси другар, издава такъв вик. Бракониерите в Уакамба много сполучливо имитират този вик. Те често заемат сигурни позиции на някое дърво, опъват лъка и отровните стрели и започват от време на време да издават този зов, докато примамят някой мъжки носорог да дойде наблизо, и го убиват със стрелите си.
През периода на разгонване мъжките носорози стават много неспокойни. Вместо да пасат кротко между храстите, както обикновено, в стремежа си да търсят женски те тичат бясно, непрекъснато са нащрек, слухът им, изглежда, се изостря и това увеличава затрудненията на ловците.
Много упорито бях работил с моите хора, за да ги науча да си служат добре с пушките. Те все още проявяваха тенденция да стрелят в тази част на носорозите, която им се изпречваше най-напред. Веднъж тръгнах с двама от тях: най-младия и „катерача по дърветата“. Казах им, че разчитам изключително на тяхното стреляне. Аз само ще вървя след тях и ще ги наблюдавам. За последен път им напомних да не бързат с изстрела си, докато не са сигурни, че ще могат да убият животното.
Вървяхме из гората и попаднахме на пресни дири от носорог. След това катерачът се изкачи на една акация и със специално подсвиркване като птичка ни съобщи, че е видял четири носорога. Като слезе от дървото, тръгнахме в посока към тях. Момчетата вървяха напред. Единият имаше двуцевна пушка модел Джефри, а другият — автоматична. Бях предупредил хората си, че в случай на нещо непредвидено те трябва да се отдръпнат и да ми оставят място да стрелям. Те уверено ми казаха, че няма да има нужда от това. Бяха добре екипирани и ме уверяваха, че ще се справят с всичко.
Храсталакът не беше толкова гъст и ние спокойно можехме да се движим безшумно. Момчетата внимателно се ослушваха, за да чуят шум от хрупане на носорог. Знаех, че сетивата на местните жители са много по-добри от моите и бях уверен, че скоро ще дойдем до животните, които се хранеха.
Отведнъж отнякъде долетяха няколко птици от тези, които чистят кърлежите по гърбовете на носорозите. Те направиха голям кръг около нас и започнаха да надават крясъци. Младият ми помощник издаде някакво цъкане с езика си, като че ли искаше да каже: „Тези малки дяволи!“ Миг след това ясно чухме шума на носорозите пред нас — този шум, който кара сърцето да трепва. Пушката тогава ти се струва като играчка. Момчетата се промъкваха напред, аз ги следвах малко по-бавно, за да им дам възможност да покажат, каквото могат.
Носорозите пасяха в някакъв гъсталак. За нищо на света не можех да различа главите от опашките им. Едно от животните започна да се движи. Видях, че се насочва да мине на открито място на около пет метра на диагонал от нас. По-възрастният ми помощник също забеляза това. Той свали предпазителя на пушката си. При металния звук и двата носорога се обърнаха към нас. Последва дълга пауза, през която птиците цвъртяха над главите ни, а носорозите стояха неподвижно.