Един предмет се извисяваше над всички тях: златен сандък върху нещо, проблясващо в бяло, поводи се влачеха в калта. Тръгнах с олюляваща се крачка и после се втурнах непоносимо бавно към маркаба.
Грабнах поводите, изпуснах ги, защото ръмжащият бик се извъртя, след това се протегнах към оглавника. Извих главата му настрани и надолу, използвайки цялата си сила и тежестта на тялото. Мина цяла вечност, докато кракът ми намери стъпенката на шията му – не можех да го накарам да клекне и да се кача така върху него – и след това се повдигнах отгоре му. Стиснах акациевата рамка и се прехвърлих в сандъка все още с навитите около ръката ми поводи.
— Дъще на Алмака! – извика един мъж. Не можах да видя ножницата му, само забелязах, че изпитва болки. Въпреки това той се надигна и ми подаде камшика си за езда.
Сграбчих го и стискайки акациевата рамка, подкарах бика напред.
Хаос. Стигнах до разкъсания фланг, сърцето ми препускаше бясно. Виках името на Макар, а когато не го открих, имената на всички богове, които знаех. Разнесе се хоров вик – някъде пред мен, усилващ се.
Алмака!
Не видях как редицата на северняците се огъва. Едва долових звуците от роговете на моите родственици. Събрах цялата си сила и се изправих в маркаба.
Само един поглед, едно лице имаше значение за мен сега.
В последния миг зърнах Макар – сплъстена коса покрай опръсканото с кръв лице. Той се строполи на земята точно когато племето от Аман почна да отстъпва.
Казват, че съм призовала силата на Алмака от украсения със сърповидни рога маркаб, сякаш той е бил моят трон.
Че съм разкъсала роклята си като девицата от битките в миналото, насърчавайки с викове своите воини, докато мъжете от Севера отстъпили.
Истината е, че Яфуш ме намери, когато се строполих от камилата. И че дори и след като ме отнесоха в града и ме провъзгласиха за царица, аз лежах със седмици в леглото със счупени ребра и не желаех да се събудя.
Изгубих любимия си. Спечелих короната.
Хагарлат, моят полубрат Дамар и техните приближени бяха удушени по нареждане на Уахабил, моя нов главен съветник. Разреших на Ниман и на нашите родствени племена да плячкосат Нашшан, Аман и техните съюзници заради предателството им. Те обградиха кладенците им, заграбиха хиляди камили и взеха много роби, които да бъдат продадени чак в Дамаск с керваните на първите търговци.
Моите роднини се върнаха тържествуващи, но аз не изпитвах чувство на триумф. Завоювах обратно царството си, но мъката помрачаваше победата.
Мятах се между будното състояние и милостивия сън благодарение на отварите на лекаря ми. В тези часове разговарях често с Макар, докато той вече не беше мъж, а ибекс и кръвта му се изливаше в златната купа.
Най-накрая се събудих и запокитих шишето с лекарството на пода.
Когато Асм проведе жертвоприношение с петстотин бика и триста ибекса на специалното тържество в храма, изпратих една млада девица да се взре вместо мен в злокобния казан.
Знаех, че Асм е озадачен, че не пожелах да извърша сама гаданието. Никога не му казах истината за онзи ден на поляната, когато извиках, че съм видяла ливан, и за малко щях да припадна.
Тогава не бях видяла абсолютно нищо.
ПЕТА ГЛАВА
Мариб, бижуто на Сава, се намираше на кръстопътя на света. Маршрутите на керваните на страната ми се простираха от планините на Южен Хадрамаут на север до Дамаск, морските й пътища – от Офир до източната част на река Инд. Всички, занимаващи се с пренасянето на подправки, роби, злато, слонова кост, тамян, тъкани, скъпоценни камъни или екзотични животни, използваха пътищата и пристанищата на Сава. Сега вече си имаха работа с мен.
В първите си месеци като царица пратих заселници от Сава на север към великата долина Джауф, където им позволих да се установят на земите на изменниците от Нашшан и Аман. В замяна те осигуряваха работници за изграждане на гарнизони и нови храмове в оазисите. Търговският маршрут – най-важната артерия през сърцето на обединеното Савско царство – бе защитен.
Взех на служба мъже от племената и родствениците ми, които бяха воювали за мен, както и неколцина от пустинните вълци. Призовах най-влиятелните племенни водачи на ритуални пиршества в храмовия комплекс, за да сключим договори за съюз и подчинение под благосклонния поглед на бога.
Дъждовете бяха обилни; полетата се раззелениха и имаше богата реколта от сорго* и просо. По краищата на пустинята розовите цветчета на тамариска и мимозата цъфтяха, а пясъците приличаха на море, осеяни от синия хелиотроп.