Особено ако е царица.
Беше от решаващо значение да се срещна с тези търговци, чиито имена само бях чувала или чела в докладите – това бяха хората, които разнасяха славата на Сава по света. Щях да ги събера в двора, за да ги нагостя преди пътуването им. Или поне така бях казала.
Но истината, която Уахабил разбра, бе, че исках да проведа хитра кампания и да впечатля не с мечове и брадви, а с богатство. Битка, но не на бойното поле, а в двореца.
Бях дала необмислено обещание в името на Алмака в онзи ден на поляната и сега исках да изпълня пророчеството от купата със или без участието на бога. Тамянът на Сава щеше да изпълва с аромата си храмовете на хиляди незнайни богове, смирната й щеше да балсамира телата на мъртъвците на безсмъртния Египет в замяна на платове, вино, желязо и коне.
Но аз щях да увелича богатствата на Сава по нов начин.
Щях да изпратя нашите най-добри стоки през морета от вода и пясък и да получа в замяна не само богатството на чуждите народи, но учени и занаятчии от далечни земи, които щяха да дойдат, за да се уверят лично дали е истина легендата за Савското царство.
Щеше да настъпи ден, когато поети и астрономи щяха да красят двора ми така ярко, както златото и среброто го красяха сега. Щяхме да обменяме знания със земеделците от прочутите житници на Египет, с математиците на Вавилон, със зидарите на Финикия и с изкусните тъкачи от Хидуш. Дядо ми се бе прочул с обединението на страната ни, култът към Алмака бе наследството от баща ми. Моето име щеше да остане в историята със знанието и науката.
— Трябва да ме направиш красива – казах на Шара тази нощ.
Тя се засмя и звънкият й смях ме изненада; не го бях чула нито веднъж, откакто се бях завърнала. Годините на моето отсъствие не й се бяха отразили добре, приятелката ми се бе превърнала в затворена и сдържана жена. Тънки бръчици се виеха покрай очите й като канали, пресичащи сухата земя. Когато деликатните й ръце не бяха заети с нещо, те постоянно потрепваха уплашено като два заека.
Не бях питала какво й се бе случило след смъртта на майка й, нито пък тя ми каза нещо, освен че е била за кратко време наложница на неколцина мъже. Не се съмнявах, че Хагарлат бе намесена в това – историите за нейната жестокост бяха многобройни. През онези първи кошмарни седмици след завръщането ми на два пъти в трескавите си сънища бях чула благодарствените молитви на Шара. Когато се възстанових, й предложих сама да реши как иска да живее оттук нататък и тя избра да остане с мен.
— Да не би да искаш да направя и слънцето да свети по-ярко, царице моя?
Наведе се над ковчежето ми с бижута, подбираше гривни, обеци и пръстени, докато ръцете й се изпълниха със скъпоценни камъни.
— И ти – не желая да бъдеш облечена в обикновени дрехи. Това не е Шара, която помня. Не, ти ще носиш рокля от гардероба ми и аз лично ще ти избера сандали и бижута. И най-нисшите роби в Сава ще бъдат облечени в прекрасни роби и одежди пред очите на чуждите пратеници и търговци. А ти ще си като царица на някоя страна. Ще разказват истории за теб в дворовете на чуждестранните владетели!
Цветът изчезна от лицето й и тя изпусна няколко от бижутата, които държеше. Отидох до нея и я хванах за раменете. Тя трепереше цялата.
— Шара, какво има?
Тя ме погледна стреснато.
— Обещай ми нещо – каза тихо. – Като моя млечна сестра, не като моя царица.
Премигнах с недоумение.
— Каквото пожелаеш.
— Не ме давай.
— Да не те давам?
За първи път почти ми се прииска да настоя да разбера какво й бе сторила Хагарлат. Какво й бяха причинили мъжете, на които е била дадена, къде бяха сега те – за да ги намеря и да им отмъстя за това, което й бяха причинили.
Но вместо това само взех накитите от ръцете й и ги сложих настрани. Разделих дланите й, които тя бе долепила плътно една до друга, и ги стиснах в моите.
— Няма да те дам на никого. Кълна се. Ти си всичко, което имам в този свят.
Целунах я и я притеглих към себе си. И когато положих ръка на главата й, нещо ме преряза остро и болезнено, чувство, което не бях изпитвала дори и когато страдах за Макар. След завръщането си исках Шара да се чувства добре, сигурна, в безопасност. Но тази нощ видях в нея използвана и захвърлена жена. Видях вдовицата. Сирачето. Старецът, превиващ се от болката в ставите. Тя беше селянинът, трудещ се на полето под безмилостното слънце. Жената, рискуваща да се срещне със смъртта всеки път, когато ражда. Жрецът, взиращ се в небето за знак от равнодушния бог.