— Мои почетни гости – казах аз и гласът ми стигна до всяко ъгълче в залата, която притихна в очакване. – Това е нощта на пътуванията. Поемаме с керваните си към далечните кътчета на света. Но нашето пътешествие не е обикновено. Защото сме децата на Алмака! Не произлизаме от земята, както народите на по-низшите богове, а от единението на Луната и Слънцето. Нашето пътешествие е започнало в небесата, в лоното на Алмака, пирували сме на празненствата в небесното царство!
Вдигнах бокала за наздравица и музиката засвири отново.
Слугите наляха вода в сребърни тасове, докато моят разпоредител лично ръководеше настаняването на гостите – целият ми съвет, двайсет и четирима мъже в средата на масата, търговските съветници с цветните тюрбани вдясно и вляво от тях. По-назад имаше неколцина мъже, облечени в богато бродирани вълнени роби, дръжките на камите им, украсени с гладки скъпоценни камъни, хвърляха лимоненожълти отблясъци.
Моите главни търговци. И безброй други по-дребни търговци, разположени по протежение на дългата небесносиня маса до двата й края.
— Царице моя – каза Уахабил, който застана пред мен, когато заех мястото си на трона. Отворих уста да го поздравя, но после видях, че е придружен от мъж, облечен в прост саронг и елек. Сребърната дръжка на камата, която се показваше от пояса му, очевидно беше стара, символ на древен и горд род. – Представям ти Тамрин от Габан. Син на Шахр от Габан. Твоят главен търговец, главен търговец на царствения ти баща преди теб, какъвто е бил и бащата на Тамрин преди него.
Мъжът се поклони ниско. Когато се изправи, внимателно огледах елегантната линия на мустаците и брадичката му, тъмния кол по клепачите му, изненадващия цвят на кожата му, която очаквах да бъде почерняла от слънцето като на селянин, но вместо това тя бе с топлия мек нюанс на медта. Не носеше пръстени, никакви бижута – освен широка златна лента на китката си.
— Царице моя – каза той. – Позволи ми да повторя това, което, без съмнение, са били думите на моя роднина, съветник Иляфа, и да осъдя позорните дела на Аман. И да възхваля начина, по който си ги преодоляла. Нека Алмака да благослови царуването ти и да прослави името ти.
Вгледах се в него замислено, без да кажа и дума в първия момент. Той беше може би само няколко години по-възрастен от мен.
— Кажи ми, търговецо, как е баща ти? – попитах най-накрая.
— Като камила, пусната на паша след години на тежък труд. Дебел и доволен – засмя се мъжът.
— Такова могъщо племе, народът на Габан – казах, галейки разсеяно главата на ибекса, изваяна в края на облегалката на трона ми. – И толкова... неутрално.
Не беше нужно да посочвам очевидното: че те не бяха изпратили мъже, които да ми помогнат в похода ми срещу Мариб. От известно време с Уахабил обсъждахме това.
Тамрин наклони глава.
— Царице?
— Хитра политика, предвид зависимостта на Габан от отношенията с племената на оазисите. – Погледнах към него. – И все пак, трудно е да се определи лоялността на някого, след като неутралитетът вече не е необходим.
— Моята царица е мъдра. Разчитам, че споразуменията със съветника Иляфа ще определят как е най-подходящо да бъде изразена предаността на Габан към царицата. Колкото до мен, аз съм просто търговец, номад сред номади.
Той нито се изчерви, нито заекна, докато отговаряше. Беше или много вещ в дворцовите обноски, или глупак.
Не мисля, че бе глупак.
— Как ти се струва нашето тържество, Тамрин от Габан?
Навсякъде в залата гостите разговаряха оживено помежду си, докато похапваха от сладките пити хляб, потопени в сос от кардамон и копър.
Те не се бавеха; ако човек се храни бавно, може да изкуши злите духове край масата.
Търговецът посочи към съзвездието от фенери.
— Истинско чудо. Ще разказвам за тази гледка през целия си живот и все ще ме обвиняват, че преувеличавам. Но сега, ако ми позволиш, царице, съм ти донесъл подарък.
Един по-млад мъж му подаде дълга правоъгълна кутия, която Тамрин ми подаде, държейки я с две ръце.
— Това е скромен жест, но идва отдалече. Любовта ти към знанието, господарке, е известна на баща ми.
Шара взе кутията, отвори я и ми показа съдържанието й.
Вътре имаше двоен свитък от фин велум.
— Чии са тези писания? – казах аз.
— На северния цар на Израилското царство, преведени от баща ми. Казват, че царят е получил тайно познание от своя бог.
Бях чела откъслечни сведения за това царство, съществуващо само от половин век – племенна федерация, която тепърва развиваше градски начин на живот.
— Вярваш ли, че боговете предават на хората някакво тайно познание, Тамрин от Габан?