Плеснах с ръце и музикантите спряха.
— Дойдохме от небето, както самите богове – казах аз, за да преплаваме през Червено море към Офир. Ще отидете там, за да видите златото и екзотичната дива природа на Пунт, за да се насладите на деликатесите му сред птичите трели. Или може би ще отпътувате на север до Египет, за да вкусите бирата на фараоните, да запалите в дар тамян пред олтара на Изида и да се помолите Ра да изгрее отново. Или ако предпочитате, тръгнете към тази страна на морето с керваните, през Дедан и Ятриб, по целия път до Палмира!
Пристъпих до казана и загребах шепа ливан с една от многото подредени до него сребърни купи.
— Но ако очаквате да отнесете златото на Пунт, благоволението на Ра и гостоприемството на оазисите, не забравяйте да вземете със себе си и най-доброто от Сава! Закълнете се в боговете на всяко място, което ще посетите, че ще направите жертвоприношения, тъй сладки, че дори те трябва да обърнат с копнеж очи към Сава и да я възхвалят. Сава и Алмака над всичко!
Отекващият вик изпълни нощта и аз погледнах към белия диск на луната в небето.
Въодушевени възгласи и веселие огласиха градината. Дори членовете на съвета ми се присъединиха към въодушевените по-млади мъже, когато музиката засвири отново.
Хвърлих победоносен поглед назад към търговеца и не останах разочарована.
Той се засмя от удоволствие, когато моите гости загребаха от ароматния ливан и се пръснаха из градината в търсене на екзотични изкушения.
Тамрин се наведе, не толкова близо, че да предизвика гнева на моя евнух, но достатъчно, за да мога да го чуя, когато ми прошепна:
— Наистина, царице моя, ги твориш чудеса.
— Благодаря ти за подаръка, търговецо – отвърнах аз.
— Може би някоя вечер ще благоволиш да чуеш историите на един обикновен търговец, царице моя, преди керванът ми да потегли на север, и ще ме посъветваш какви други думи да отнеса със себе си. Въпреки че който чуе моя разказ за тази вечер, непременно ще ме нарече лъжец. Дотогава умолявам те да се обърнеш към мен, ако има някакъв начин да докажа лоялността на Габан и лично на Тамрин търговеца към теб. Веднъж отдадена, предаността на Габан, е ненарушима. Може би един ден ще ми окажеш честта да го докажа.
Погледнах го за миг – правата линия на носа, начина, по който кожата му бе набръчкана около очите... Очи, свикнали да се присвиват към слънцето.
— Ще го направя.
Тази нощ, след като се настаних на трона в градината си, мислите ми не бяха насочени към Пунт, Египет или оазисите, нито към гостите, които, подпийнали, пощипваха робините, преди да се понесат по водите на Нил.
Улових се, че мисля за част от територията, недокосната от светлината на най-отдалечените фенери. Ивица земя на север от оазиса Тема, отвъд Идумея, един далечен свят.
Израил. Името се претърколи през ума ми като дума, която вкусвах с езика си. Потърсих с поглед търговеца сред хаоса от гости, но не можах да го открия. Историите на Тамрин бяха очевидно толкова шлифовани, колкото дворцовите му обноски. Но никое царство, съществуващо само от половин век, не би могло да упражнява влияние в такъв мащаб, нито да се похвали с такова богатство, за каквито говореше той. Никой владетел не можеше да получи толкова благодеяние от вечно капризните богове.
Часове по-късно, когато най-накрая провъзгласих края на пътуването, доказвайки, че Сава е по-богата от всякога, и когато и последните златни дискове, египетски скарабеи и топове ярко оцветени тъкани от долината на Инд бяха раздадени на гостите, а хората от двореца получиха по една от хилядата торби със сребърна чаша вътре, аз се оттеглих в покоите си. Отпратих изтощената Шара да спи и седнах на дивана с новия си свитък, отгърнах го и забелязах финикийските букви и ситно изписания арамейски текст.
Четох до разпукването на зората и дълго след като сутринта бе разцъфнала напълно.
СЕДМА ГЛАВА
— Кажи ми – настоях аз от трона в личната си зала за аудиенции. – Що за наглост е това?
Тук бях умолявала баща ми да не ме дава на Садик. Тук го помолих да ме отпрати. Колко се бяха променили нещата.
Тамрин повдигна глава, все приведен в поклон, силно изненадан.
— Царице моя?
Той отново бе семпло облечен, лентата на китката и спретнато оформената брада бяха единствените му украшения, косата му бе прибрана назад с обикновена кожена каишка. В другия край на стаята Яфуш стоеше до вратата, злато блестеше на носа и по шията му, той бе внушителен, неподвижен и красив като обсидианова статуя. Нямаше двама мъже, които да са толкова различни един от друг!