Шара наля вино и аз се облегнах назад в гравирания си трон, докато Тамрин отпиваше глътка от чашата си, както бе обичаят, гледайки ме все така с недоумение.
— Чел ли си свитъка, който ми подари? – попитах аз.
Търговецът повдигна вежди.
— Аз... всъщност не. Писанията на царя понякога се четат и споменават в двора на израилтянина.
— Разбирам.
Миналата нощ ми се прииска да изгоря свитъка – този сборник от притчи, толкова очевидно повлиян от други, предимно египетски, широко разпространени истории. Така трябва да се прави с „мъдри“ писания като тези; с неохота обаче трябваше да призная, че този сборник бе доста находчив, макар и да не бе някакво по-специално откровение.
Но не притчите в него ме бяха засегнали.
— От колко време е на престола този цар?
— Десет години, царице моя, ако не и единайсет. Но, моля те, кажи ми, какво те обиди толкова?
— Вътре са включени две песни от този цар. – Посегнах към свитъка на масата от слонова кост до мен, вдигнах го и зачетох: – „В негови дни ще процъфти праведникът, и ще има изобилен мир, докле месечината трае „*.
[*Псалтир 71:7. Тъй като има известни разлики в използвания на английски език превод на Библията (в случая Новата международна версия, NIV) и изданието на Българския синод, при всеки цитат ще използваме варианта, който отговаря по-точно на смисъла, вложен от автора в текста. – Б. пр.]
Вдигнах глава към търговеца.
— Ах, царице моя – каза той, както ми се стори, с облекчение. – Уверявам те, че тук не е вложена съзнателна обида спрямо твоя бог. Сред хората в покрайнините на града на израилтянина, а и сред жените му, и в техните домакинства се почитат много и различни богове.
— Наистина ли? – попитах аз и продължих, преди той да успее да отговори: – „Той ще владее от море до море и от реката до краищата на земята; пред него ще паднат жителите на пустините, и враговете му прах ще лижат; царете на Тарсис* и на островите данък ще му поднесат.** – Вдигнах поглед от свитъка и се втренчих в мъжа пред себе си, докато произнасях: – Царете на Шева и на Сева ще му поднесат дарове ***.
[*Митично място, споменато в Библията. Местоположението му не е твърдо установено. Предполага се, че е Картаген (днешен Тунис), иберийският Тартес на Атлантическото крайбрежие на Испания или най-вероятно остров Сардиния. – Б. пр.]
[**Псалтир 71:8 – 10. – Б. пр.]
[***Псалтир 71:10 (Превод от NIV, 72:10). – Б. пр.]
Дали той пребледня, както стоеше пред мен?
— Наясно съм, че царството ми се нарича „Шева“ от хората с невежи езици. Нали така?
— Думите ти казват истината, господарке.
— А къде е Сева?
Той се поколеба.
— Пунт, царице моя.
Погледът ми можеше да го вкамени. Той веднага падна в дълбок поклон, докато аз продължих да чета по-нататък:
— „Защото той ще избави бедния (...) ще бъде милосърден към бедния и сиромаха.* И ще живее вечно; и нему ще се даде от шевското злато „**.
[*Псалтир 71:12 – 13. – Б. пр.]
[**Псалтир 71:15 (Превод от NIV, 72:15). – Б. пр.]
Хвърлих свитъка в краката му.
— Царице моя, искрено се извинявам. Не знаех...
— Това е записано като молитвата на Давид, сина на Иесей – продължих твърдо аз. – Кой е той?
— Бащата на цар Соломон.
— Така ли го наричат – „сина на Иесей „?
Тамрин се изправи.
— Да. Бащата на царя не е роден в царско семейство.
— Как тогава – попитах, развеселена – този мъж е станал цар?
Търговецът сви устни за миг.
— Бил е избран от един от пророците им сред останалите синове на Иесей. Бил е пастир... най-малкият син.
Смехът ми отекна из залата.
— И сега синът на овчаря е могъщ и богат цар.
Погледнах незабулената Шара, която се опитваше да прикрие една от рядко появяващите се на устните й усмивки.
— Да – разпери търговецът ръце. – Малко вероятно е било баща му да стане цар. Но е имало основание: той е бил велик воин. В онези дни е бил голям разбойник и е погубил много мъже. Обединил е племената на Израил.
Нашите собствени владетели бяха обединили племената ни. Дори и днес моят народ ме наричаше мукариб – „обединителната“, следвайки традицията на дядо ми, който бе събрал четирите велики царства в едно и бе поставил Сава над всички тях.
— Значи, този пастирски цар се моли Сава да даде златото си на сина му.
— Царице моя, за богатствата на Сава се носят легенди. Предишният цар по-скоро възхвалява царството ти, като е пожелал синът му да получи този дар, за да му вдъхне сила.