— Хайде, Тамрин, нека говорим откровено.
Той отстъпи назад, когато слязох от подиума и се преместих на по-ниския диван. Посочих му да се настани на съседния, като му оказах по този начин честта, подобаваща на мой съветник.
— Десет години на трона. Единайсет може би, казваш – започнах аз, след като Шара постави поднос с фурми пред нас.
— Да, царице моя.
— Съпругата му е дъщеря на фараона. Но за никого не е тайна, че настоящият фараон е слаб.
— Тя е първата му съпруга.
— Колко жени има? – повдигнах бокала си. Баща ми също имаше няколко наложници.
— Не съм сигурен. Доколкото знам, последно бяха около двеста.
За малко да се задавя.
Тамрин се усмихна леко.
— Вярно е. Дъщерята на фараона му донесе като зестра Гезер. Амонитската му жена – контрола върху Царския път от Червено море към Дамаск. Има много жени, включително наложници от дванайсетте племена на своя народ, както и съпруги от васалните му територии от Моав, Идумея, Арам, Хамат, Цоба, Ханаан, от народите на хетите и амаликите.
— Нима всеки разказ за този човек е така преувеличен – от историите за неговите земи до имането му и броя на жените му?
Този път, когато погледнах Тамрин, почти се увлякох по него. Как досега не бях забелязала, че очите му са толкова тъмносини?
Търговецът леко поклати глава.
— Боя се, че не е преувеличение. Виждал съм столицата му и издигнатия там храм, и укрепените градове на местата, където гарнизоните му контролират пътищата от Ефрат до Синай и от Червено море до Палмира. С контрола върху търговските пътища, минаващи през Гезер, той е и посредник в търговията с коне и колесници между Анатолия и Египет.
Присвих замислено очи.
— Наричат го царя търговец – продължи той. – Ценител на разкоша, на всяка екзотична вещ или животно.
— И на жените, очевидно.
— Очевидно – потвърди той с лека усмивка.
— Защо не съм чувала нещо повече за него или за баща му, ако е толкова могъщ и богат?
Бях чела нещо преди години за разбойническия цар Давид, но съвсем незначително.
— Малко кервани ходят толкова далеч на север, често техните стоки стигат само до оазиса в Дедан, където ги закупуват други търговци. Баща ми е изминавал няколко пъти цялото пътуване, отнемащо месеци, до Идумея и Йерусалим, а аз – два пъти, и съм видял тези неща с очите си. Баща ти имаше отношения с този цар, господарке – дори изпрати смирна за погребението на любимата майка на царя, когато тя се разболя. При последното ми пътуване научих, че е преминала в света на сенките.
Отново се вгледах в мъжа пред себе си, в синия като лапис лазули цвят на очите му, във фините линии около тях, в плътната извита дъга на горната му устна и в тънките пръсти на мазолестите му ръце. Правилно бях преценила, че това е човекът, който би трябвало да разгласи търговската мощ на Сава на останалата част от света. Забелязах как се бе облегнал на дивана, не напълно отпуснат, краката му бяха на пода – мъж, стъпил здраво на земята, винаги нащрек.
Мъж, който понасяше дворцовия живот с привидна лекота, но само толкова дълго, колкото се налагаше.
— Рано си тръгна от тържеството ми, търговецо – казах аз.
Той наклони глава.
— Аз съм скромен търговец, не съм привикнал към лукса. Прости ми, господарке.
Махнах въображаемо конче от ръкава си.
— Какво получи баща ми в замяна на погребалния ливан за царицата? Предполагам, че царската майка е била царица, а не обикновена пастирка.
— Царската благодарност и благоприятни търговски условия.
— Царската... благодарност.
— Да, и благоприятни търговски условия – каза Тамрин и се приведе към мен. – Ще отнеса на север достойни истории за твоето царство, за богатството ти и за предаността на твоя народ към теб. Само ми кажи какво друго желаеш и... аз ще ти го дам.
Дали си въобразявах, или в тези очи се четеше особено обещание, лека тлееща искра? Погледът ми се плъзна по горната част на ръката му, измина пътя по линията на китката му до силната му предмишница, чиито мускули се очертаваха.
Облегнах се на възглавниците.
— Ти разбираш целта ми. Тогава разбери и това: искам нашият език и боговете ни, както и делата на нашите водни инженери да стигнат далеч на север, отвъд Финикия. Искам светът да чуе за нашия язовир и за каналите, за отбраните породи камили, които развъждаме. И за невиждания рай на Мариб, нашия оазис, оградения ни с крепостни стени столичен град с многоетажните му къщи.
— И за красотата на царицата му?
На устните ми трепна лека усмивка.
— Но ти никога не си виждал лицето ми, търговецо.