— Да си евнух, принцесо, не означава да си загубил копнежа си – отвърна той тихо, – а само средството, с което да го удовлетвориш.
Изчаках го и го хванах за ръката.
— Съжалявам за това, което са ти сторили. Мисля, че е грях към тялото, ако не и към самите богове.
— Мисля, че ти си повече евнух от мен, принцесо.
— Така не ми помагаш, Яфуш.
— Някой ден ще си припомниш желанията на женското си тяло, принцесо. И то ще си спомни за теб.
Ръководех обредни тържества. Погледнах още веднъж в купата... и видях само погубеното животно, жертвано в името на един безразличен бог – ако този бог въобще съществуваше. Може би това бе смисълът на боговете: да обединят и подчинят хората на власт, по-силна от трона, пък била тя просто измислица, която всички приемаха за истина. Тази мисъл ме гнетеше особено когато дойде зимата и слънцето грееше слабо и унило, изгубило загадъчността си.
Първите облаци се бяха скупчили над западните планини в деня, в който Уахабил дойде да ми каже, че е пристигнал пратеник от северната част на Джауф.
Тамрин, търговецът, се беше върнал.
Приех го в алабастровата зала шест дни по-късно.
— Царице моя – каза той и се поклони заедно със свитата си пред целия ми двор.
Лицето му беше загоряло и носеше нов златен пръстен на ръката си.
— Надявам се, че пътуването ти е било печелившо, търговецо – казах аз, като отпуснах ръце на облегалките на трона си.
Той се изправи.
— Така беше. Царице, позволи ми да ти представя тези малки подаръци от най-добрата стока, донесена от моя керван.
Уахабил, който стоеше на подиума до мен, даде знак на хората на Тамрин да се приближат, а аз се приведох напред.
— Царице моя, от Финикия...
Двама мъже пристъпиха към мен с няколко топа плат в така ценения от кралските особи пурпурен цвят от Тир.
— Плат, боядисан с плътта на морските охлюви, които се намират само до финикийските брегове. Скъпоценният цвят на царете и цариците – струва теглото си в сребро.
Поисках да ми поднесат по-близо плата, за да мога да го докосна. С годините го правеха все по-фин.
— От бреговете отвъд вътрешното море – обясни Тамрин, когато един мъж постави пред мен ковчеже със златни накити.
Уахабил избра няколко от тях и ми ги показа: бижута, инкрустирани със скъпоценни камъни, със странни спираловидни филиграни – никога не бях виждала нещо толкова изящно.
— От Египет – заяви Тамрин, показвайки ми няколко египетски перуки. При по-внимателно вглеждане се виждаше, че в някои от вълнените нишки бяха вплетени малки златни мъниста.
От другия край на залата се разнесе някакъв шум. Стражите ми се отдръпнаха, а неколцина от тях се спуснаха в посоката, откъдето се чуха уплашени викове.
Засмях се и се изправих на крака, плеснах радостно с ръце, щом видях, че един мъж води кон през големите врати на залата. Беше златист на цвят, накланяше главата си на една страна, червени и сини пискюли се спускаха от юздите му, а мъжът очевидно го удържаше с усилие.
— Внимавай, царице моя – предупреди Уахабил, като протегна закрилнически ръка пред мен.
Повдигнах дългата си рокля и пристъпих покрай него, за да огледам по-добре животното. В Сава имахме толкова малко коне.
— Как си изминал целия път с това създание? – казах аз, напълно омагьосана. – Мисля, че ако ми кажеш, че си го довел тук с помощта на магията на някой джин, ще ти повярвам.
Керванът може да пътува в продължение на дни, без да се натъкне и на капчица вода – това не е особен проблем за камилите, особено ако са добре напоени преди тръгване. Но с конете нещата стояха различно. Тези, които се намираха в моите конюшни, бяха докарани с кораб до Пунт, а след това прекарани през тясното море до Сава.
— Оазисите са покрити със зеленина, царице моя. Две камили специално носеха зърно за това създание – усмихна се Тамрин и ми се стори, едва доловимо, че най-накрая се отпусна. Не, нямаше как да не отчета подвига и огромните разходи за довеждането на това животно до Сава.
Огледах го от всички страни, възхищавайки се на красотата му, а след това рязко си поех дъх.
— Но... това е жребец! – възкликнах аз.
— Така е. И сега царицата може да отгледа още животни в конюшните си.
Вдигнах ръка много бавно, за да докосна достолепната глава на създанието.
— Тамрин, извършил си истинско чудо.
— Но това не е всичко – каза той, докато още няколко мъже пристъпваха напред, носейки делви в ръцете си.
Минах сред тях, а търговецът ми сочеше съдържанието им: кардамон, кориандър, резене. Сандъче с редкия и безценен шафран. Амфора с най-чистия зехтин.
— Още деветнайсет вече са доставени в твоите складове, господарке – каза той.