Почти сто и петдесет камили носеха подаръци – злато, тъкани и подправки, обичайните търговски стоки на Сава, но в невиждани досега количества. Една камила носеше цял товар със слонова кост. Друга бе натоварена с абанос. Трета – с рога от носорог, щраусови пера и внимателно увити яйца от тези птици, боядисани и украсени със скъпоценни камъни. Имаше камила, която носеше сандък с лекарства – алое и мазила, мехлеми и балсами от смирна и ливан, а друга – козметика и кол. Други три пренасяха накити, кани и златни кутии, инкрустирани със скъпоценни камъни, както и вълнени, конопени и ленени платове, боядисани в различни цветове. Подаръци, достатъчни за близо тристате съпруги и наложници на царя, ако историите казваха истината.
Носилката на слугините ми беше всъщност моят паланкин, направен по-бляскав отпреди, но блясъкът му бе скрит – разглобяваше се на части, златните му подпори и украсеният с пера навес бяха покрити с вълнени завивки, носени от една камила по-назад в кервана. За гардероба и сандъците ми с украшения бяха необходими пет камили, а за дрехите и накитите на Яфуш, Шара и останалите ми момичета – още осем.
Двайсет завързани една за друга камили носеха златни и сребърни пискюли, украшения за седла и изящни юзди, шатри, килими, завивки и кандила. За нуждите на Асм и неговите послушници бяха отделени осем камили, натоварени с идоли и предмети, необходими за изпълнение на култовите ритуали.
С нас пътуваха и трийсет музиканти, включително и Мазор. Колебаех се дали да го взема със себе си, защото не можех да си позволя да дойде и да разкрие всичко, което бе научил за случващото се в двореца ми. Едва преди няколко седмици все пак реших да го взема със себе си, но след като ми се закълне във вярност и в мълчание под заплаха от смъртно наказание. Музикантът се разплака и падна на колене, запълзя по пода да целуне върховете на ходилата ми, когато го попитах дали иска да види родината си отново.
— Веднъж вече си преживял това трудно пътуване, идвайки насам. Смяташ ли, че ще издържиш пътя и натам, и обратно?
— И натам, и обратно, хиляда пъти още, стига да видя Израил отново – каза той, лицето му бе обляно в сълзи и носът му течеше като на малко дете.
Тази нощ ми пя дълго след като бях заспала, а на сутринта го заварих все още свирещ нежно на лирата си.
В средата на кервана ни пътуваше Саджа, моята безценна бяла камила. А зад нея, на друга женска камила, бе натоварен маркабът, завит с ленени и вълнени покривала така, че приличаше на обикновена носилка. Беше немислимо да не го взема със себе си – завземането на акациевия сандък в мое отсъствие щеше да бъде равнозначно на отнемане на трона. Уахабил го бе свалил пред очите на придворните преди около година, за да го прибере на сигурно място. Сега на подиума имаше съвършено негово копие, покрито със златист везан плат.
Още един предмет от моите царствени атрибути следваше маркаба, покрит с плат и привързан за голяма мъжка камила: тронът двойник, който бе поставен в градината ми в нощта на вече разчулото се надлъж и нашир пиршество за търговците. Първоначално не възнамерявах да го взема на път, но ако има цяла година за мислене, на една жена могат да й хрумнат много прищевки. Следваха ракитени клетки с животни: пясъчни котки, пойни птици, пауни, пеликани и жълтоглави папагали. Между тях две камили носеха клетка със съскаща черна пантера, а друга – две маймуни от Пунт.
Близо сто камили превозваха брашно, сушено месо, фурми, вода, сусам и масла, както и мехове от кожа на кози, пълни с камилско мляко, което в края на деня образуваше каймак и маслени буци. Зад тях още седемдесет камили носеха чували с фураж за всеки случай, като резерва.
От двете страни на кервана яздеха въоръжени мъже, съсредоточени най-вече в съкровището в средата и в провизиите в края, където се вдигаше най-много прах. Четирима мъже, разположени по цялото протежение на кервана, носеха знамето с ибекс на Сава, което се различаваше от царското знаме единствено по отсъствието на сребърния полумесец между рогата на животното.
Само два часа път и придружаващата вцепеняваща болка и си припомних колко ужасно се чувствах последния път, когато се бях качила на камилско седло, и как първата нощ, след като слязох от камилата, ходех като старица. На следващата сутрин с Шара нямахме друг избор, освен да обвием слабините си здраво с шалове за глава, за да можем някак си да понесем предстоящото яздене.