— Значи, твоят баща е бил като моя дядо – казах аз, преструвайки се, че нещо бе привлякло вниманието ми на един от покривите на къщите. – Обединител на народа си. Имаме специална дума за това – мукариб.
Сега царят се обърна към мен с престорена въздишка.
— О, господарке, да не би току-що да ме сравни със своя баща? – После се обърна към свитата ни: – Струва ми се, че царицата ме нарече „старец“!
Как се шегуваше с лекота този цар, който едва вчера обясняваше как моите думи са го разтърсили, който дори сега държеше интересите на царството ми като залог!
— В Сава казваме, че сокът от тамяновата фиданка е по-бял, но този от по-старото дърво е по-ароматен.
Хората от свитата се разсмяха, някои от тях любезно изръкопляскаха, докато вървяхме покрай двореца.
— И тъй, значи, и твоята кръв е номадска като моята.
— Каквато е на всички ни.
— Но вие сте се установили в градовете много по-отскоро – отбелязах многозначително. – Как народът ти се справя в тях – уседнали ли са, или все още копнеят по шатрите си?
Соломон въздъхна.
— Всеки човек си спомня кръвта на своето племе.
Аз самата бях казала нещо подобно преди време.
— А законите на племето ви – те са ви били дадени от Йехова, нали? Приложими ли са за живота в градовете?
— Те ни учат как да съществуваме като общност.
— Чела съм тези закони. Те са доста строги. Вашият бог е взискателен. Нима хората ви не живеят в постоянен страх от наказание – ако не от жреца ви или от царя, то поне от самия бог? Нима вашият бог иска това – поклонниците му да се боят от него, а не да го почитат?
— Той иска да бъде обичан.
Замислих се за разговора си с Асм, който ми се струваше ужасно далечен, в някакъв друг живот.
— Как можеш дори ти, макар да си цар, да знаеш какви са мислите на твоя бог?
— Защото ни е казано: Обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили.*
[*Второзаконие 6:5. – Б. пр.]
— И все пак вие купувате благоразположението му, като спазвате законите му и извършвате жертвоприношения, както правим и всички останали. Това ли е любов?
Соломон спря и ме погледна, сякаш напълно забравил за другите.
— Защо човек обича бог? От страх. И после идва близостта. Баща ми бе приятел на Йехова.
Присвих очи към него. Приятел на бог?
— Моят бог е различен в това отношение – добави той. – Законите ни също са различни.
— Как може един закон срещу убийството, изнасилването или кражбата да е различен от другите такива? – казах аз, въпреки че в главата ми напираха сто различни въпроса.
— Различни са, защото са ни дадени от бог, който казва, че трябва да му отдадем почит, като почитаме другите. Затова, когато храним гладния си съсед и не крадем от него, ние почитаме не съседа си, а образа на Онзи, който го е създал. Ти казваш, че нашият бог няма лице. Това не е вярно. Лицето на Йехова е пред нас, във всеки човек, когото виждаме, тъй като сме сътворени по негов образ и подобие. Живи хора, които изискват повече любов и почит от който и да е идол.
Придворните, които вървяха няколко крачки пред нас, спряха и се обърнаха, за да чуват по-добре разговора ни.
— Лесно е да обичаш статуя, която е страховита или красива – продължи Соломон. – Но любовта ни се доказва, когато обичаме тези, които не са красиви, които ни нараняват с думи или дела. Когато обичаме не от съжаление или дори заради тяхното добро, а заради нас самите. И тук е тайната: те не ни нараняват, както и Йехова не ни наранява. Ние се нараняваме сами, като допускаме обидата. Затова Йехова повелява да прощаваме – за да се изцелим. Защото, когато почитаме себе си – и другите по същия начин – ние радваме и почитаме Йехова, който не се взира в делата на човек, а в сърцето му.
Никога не бях чувала нещо подобно – толкова отличаващо се от учението за заслугите и достойнствата, от култа на благословията и проклятието. Думите противоречаха на всяка логика, която познавах.
Соломон се изсмя тихо, лицето му излъчваше странно смущение.
— Изпитваш ме с трудни въпроси, господарке.
— Ти отговаряш много хитро, господарю.
— Царят философства – каза мъж, който ми бе представен като Иеровоам*, достатъчно силно, за да го чуем. – Скоро едва ли ще стигнем до храма.
[*След смъртта на Соломон Израил се разделя на две. Иеровоам е първият цар на новото Израилско царство, в което са обединени десет от израилтянските племена. – Б. пр.]
— Той дойде от север, за да докладва за събраната работна ръка. Все се чудя кога ще реши да си тръгне обратно – отвърна царят високо, но като че ли само на мен. Мъжът се разсмя и тръгна напред.