Глава 31
— Точно това търся.
Докато говореше, Трез обиколи огромния празен склад, а стъпките от тежките му ботуши отекваха в пространството. Агентката по недвижими имоти, застанала до вратата зад него, изглеждаше облекчена и Трез го усети. Пазаренето с хората беше лесно като да откраднеш близалка от бебе.
— Може да преобразите тази част на града, — заговори жената. — Пред вас се открива истинска възможност.
— Съвсем вярно. — В действителност мястото едва ли беше подходящо за магазини и ресторанти с изискана клиентела. По-скоро ставаше за няколко студия за татуировки и пиърсинги, евтини закусвални и може би порно киносалон.
В крайна сметка тези неща не го притесняваха. Дори и сутеньорите се гордееха с работата си, а и той самия имаше склонността да се довери повече на някой, който прави татуировки, отколкото на така наречените „издигнали се граждани”.
Трез се завъртя наоколо. Мястото беше гигантско, височината и широчината му бяха почти еднакви, с много редици прозорци едни над други — доста от тях бяха изпочупени и покрити със шперплат. Покривът изглеждаше стабилен, покрит с гофрирани ламаринени листове, които пазеха от снега, но не и от студа. Подът беше бетонен, но очевидно под него имаше още един етаж — на определени места по земята бяха разположени люкове, но очевидно никой от тях не можеше да се отвори с лекота. Електричеството изглеждаше добре, въпреки че нямаше следа от вентилационна система или климатици, а водопровода бе пълен ужас. Той, обаче, виждаше помещението по съвсем различен начин в съзнанието си, направо си го представяше — клуб от класата на Лаймлайт. Естествено, проекта щеше да погълне много средства, и щеше да отнеме няколко месеца, преди да бъде завършен, ала накрая Колдуел щеше да си има ново модерно заведение, а той щеше да разполага с още един източник на печалби. И така всички печелеха.
— Имате ли вече оферта?
Трез погледна към жената. Беше абсолютна професионалистка в черното си вълнено палто, хубавия костюм и полата под коляното — почти цялата ѝ кожа бе покрита, и то не само защото бе декември. И макар да излъчваше строга официалност с пригладената си коса, за Трез изглеждаше красива като всички други жени: имаше гърди и мека нежна кожа, и място между краката, с което да си поиграе. А и тя го харесваше. Разбра го заради начина, по който отместваше погледа си от него, а и заради факта, че не знаеше какво да прави с ръцете си — първо ги пъхна в джобовете на палтото, после започна да си играе с косата, придърпа и приглади копринената си риза….
На ум му идваха няколко неща, с които да занимае ръцете си. Трез се усмихна и тръгна към нея — спря едва когато навлезе в личното ѝ пространство.
— Да, искам го.
Потвърждението удари точното място, и бузите ѝ мигновено се зачервиха не от студа, а от възбуда.
— О, добре.
— Къде искате да го направим? — попита той провлачено.
— Да подпишете договора, нали това имате предвид? — Тя се покашля. — Всичко, което се изисква от вас, е да ми кажете какво… искате и аз… ще довърша процедурата.
Супер, не беше свикнала със случайния секс. Колко сладко.
— Тук.
— Моля? — най-после го погледна в очите.
Той се усмихна бавно и внимателно, така че зъбите му да не се покажат.
— Офертата. Нека я изготвим тук.
Очите ѝ се ококориха.
— Наистина ли?
— Да, наистина. — Той се приближи още малко, но още не се докосваха. Щеше да му достави удоволствие да я съблазни, но трябваше да се увери, че тя е сто процента съгласна. — Готова ли сте?
— Да… подпишем… договора.
— Аха.
— Тук, ъх, тук е студено, — отвърна тя. — Може би в моя офис? Там изготвяме… повечето… от офертите.
Изневиделица от нищото го връхлетя образа на брат му, седнал на дивана у дома, втренчен в него, сякаш е огромен проблем — и когато образа се заседя, той осъзна, че е правил секс с всяка жена, изпречила се на пътя му през последните… мамка му, от колко дълго?
Е, очевидно, ако не бяха в подходяща възраст, за да имат партньор, не се занимаваше с тях. Избягваше и тези в период на овулация. Което свеждаше бройката до колко — дузина, или две? Чудесно. Какъв герой.
Какво, по дяволите, правеше? Не искаше да се връща в офиса на жената — най-малкото защото не разполагаше с достатъчно време, ако искаше да бъде в Желязната Маска за откриването. Така че единствената възможност оставаше точно тук, изправени, полата ѝ вдигната до кръста, краката ѝ около ханша му. Бързо, по същество, и после всеки по пътя си. И това, разбира се, след като ѝ каже колко пари е готов да плати за сградата.