И после какво? Надали щеше да я изчука при подписването. Рядко повтаряше, и то само ако жената го привличаше адско много или ако наистина изпитваше голяма възбуда — а в този случай не беше така. За бога, в крайна сметка какви бяха облагите му от изживяването? Нямаше да я види гола. Нито пък кожата им щеше да се трие една в друга. Освен ако… ама разбира се. Кога за последно беше истински с жена? По обичайния, нормален начин. С вечеря, малко музика, целувки по врата, които водят до спалнята… после продължителен, бавен, търпелив секс, последван от няколко оргазъма. И без паническо задушаване, когато всичко свърши.
— Няма ли да кажеш нещо? — жената го гледаше любопитно.
Ай Ем винаги имаше право. Нямаше нужда да продължава с глупостите. По дяволите, дори не изпитваше влечение към агентката на недвижими имоти. Тя стоеше пред него, под ръка, а и сватбения пръстен на ръката ѝ предполагаше, че няма да създава много неприятности след това, защото имаше какво да губи.
Трез отстъпи назад.
— Слушай, аз… — Телефонът в джоба на палтото му зазвъня и той си помисли, че момента е перфектен. Погледна го — беше Ай Ем. — Извини ме. Трябва да отговоря. — Хей, какво правиш, малкото ми братче?
Ай Ем отговори тихо, сякаш снишил гласа си.
— Имаме компания.
Тялото на Трез се напрегна.
— Каква и къде?
— Аз съм вкъщи.
О, проклятие.
— Кой е?
— Спокойно, не е годеницата ти. Анс Лай е тук.
Първосвещеника. Фантастично.
— Ами, зает съм.
— Не е дошъл да види мен.
— Тогава по-добре да се връща там, откъдето е дошъл, защото за него съм супер зает. — Отсреща настъпи мълчание и той избухна. Не можеше да стои на едно място, затова закрачи наоколо: — Слушай, какво очакваш да направя?
— Да спреш да бягаш и да разрешиш проблема.
— Няма с какво да се справям. По-късно ще се видим, става ли?
Чакаше да чуе отговор. Вместо това връзката прекъсна. Все пак, когато очакваш брат ти да разчисти бъркотията ти, не може да искаш да се сбогува с теб с топли чувства.
Трез затвори и хвърли поглед към агентката. Усмихна се широко, отиде до нея и погледна надолу. Устните ѝ бяха малко по-тъмно червено коралово от нужното, но на него не му пукаше. Червилото нямаше да остане дълго на устните ѝ.
— Нека ти покажа колко горещо може да стане тук, — каза той с мръснишка усмивка.
В същото време в имението на Братството, в стаята на Лейла, между замесените в ситуацията се усещаше по-ведро настроение. Фюри вече не се опитваше да превърне Куин в стенен орнамент, Лейла стоеше, докато я преглеждаха. И вратата най-накрая бе затворена, така че случващото се щеше да стане само пред погледа на четиримата свидетели. Куин с нетърпение очакваше д-р Джейн да проговори. Тя най-после преметна слушалката около врата си и седна. Изражението ѝ не му даваше никаква надежда.
Не разбираше. Беше видял дъщеря си пред портата към Небитието: когато го пребиха и оставиха да умре покрай пътя, той се възнесе бог знае къде и се озова пред белия портал… и видя пред портите младо момиче, чиито очи отначало изглеждаха един цвят, ала после едното стана синьо, а другото зелено като неговите. Ако не беше станал свидетел на това, вероятно никога нямаше да легне с Лейла. Ала беше толкова сигурен, че това е съдбата, и никога не изпита грам съмнение…
Мамка му, може би малкото щеше да е резултат от връзката му с друга, някъде в бъдещето. Имаше малка вероятност отново да преспи с някоя друга. Всъщност никаква. След като Блей веднъж му се отдаде….
Абсолютно никаква.
Дори ако той и бившия му приятел никога повече не се озовяха под завивките, той нямаше намерение да бъде с никой друг. Кой можеше да се сравни с Блей? А и целомъдрието беше по-добре от това да се задоволиш с втория си избор, защото засега вселената му предлагаше само това.
Д-р Джейн прочисти гърлото си и пое ръката на Лейла.
— Кръвното ти налягане е малко по-ниско. Пулсът ти е бавен. Мисля, че и двете могат да се покачат, ако се нахраниш…
Куин буквално скочи върху леглото и протегна китките си напред.