— Веднага, ето. Давай…
Джейн сложи ръка върху китките му и се усмихна.
— Обаче това не ме притеснява толкова.
Той замръзна и с ъгъла на окото си видя как Фюри също застина.
— Ето какъв е проблема. — Докторката отново насочи вниманието си към Лейла и заговори меко и нежно: — Не знам много за бременността при вампирите, и колкото и да ми е неприятно да го кажа, но мисля, че отново трябва да отидеш при Хавърс. — Вдигна ръка, сякаш очакваше споровете да започнат. — Важно е за нея и за малкото — трябва да я заведем при някого, който може да я лекува правилно, макар че при други обстоятелства, никой от нас не би почукал на вратата на онзи човек. И, Фюри — тя погледна към брата — ти трябва да отидеш с нея и Куин. Присъствието ти ще улесни всички.
След думите ѝ всички стиснаха устни.
— Права е, — каза най-накрая Куин. И после се обърна към Примейла. — А ти трябва да кажеш, че си бащата. Така ще ѝ обърнат повече внимание. Ако аз се представя за бащата, той дори може да откаже да се погрижи за нея — ще се отнесе с нея като с пропаднала, изчукана от недъгавия. Може да ни обърне гръб и да не ни приеме.
Фюри отвори уста. И я затвори. Нямаше какво повече да се каже. Фюри извади телефона си и се обади в болницата, за да съобщи, че са на път, и по гласа му личеше, че е готов да подпали мястото, ако Хавърс и екипа му объркат нещо. Уредиха и това, и Куин се приближи към Лейла. С нисък глас ѝ каза:
— Този път ще е различно. Той ще се погрижи за теб. Не се притеснявай, с теб ще се отнесат като с кралица.
Очите на Лейла се бяха разширили, ала все още се държеше.
— Да. Добре.
В крайна сметка братът не беше единствения, готов да се нахвърли. Ако Хавърс отново покажеше към Лейла отвращение, типично за глимера, Куин бе готов да разбие на пух и прах егото му. Лейла не заслужаваше скапано отношение, дори и защото бе избрала да се чифтоса с отхвърления.
По дяволите, може би щеше да е по-добре, ако изгуби бебето. Наистина ли искаше да прокълне детето, което щеше да носи неговото ДНК?
— И ти ще дойдеш, нали? — попита тя, може би пропуснала част от думите.
— Да. Ще бъда там.
Когато Фюри затвори, погледа му прескачаше между двамата и жълтите му очи се присвиха.
— Добре, ще ни приемат веднага, щом отидем. Фриц ще загрее мерцедеса, но ще карам аз.
— Съжалявам, — каза Лейла и се загледа в прекрасния мъж. — Знам, че подведох Избраниците и теб, но самия ти ни каза да дойдем от тази страна и да започнем да живеем.
Фюри сложи ръце на кръста си и въздъхна. Поклати глава и по изражението му стана ясно, че ако имаше възможност, щеше да я предпази от всичко.
— Да, аз го казах. Аз съм причината за това.
Глава 32
На това му се казва могъща сила, помисли си Кор, докато разглеждаше войниците си, въоръжени и готови за нощ, изпълнена с битки. След денонощие на възстановяване, последвано от групово хранене, бяха нетърпеливи да излязат навън и да открият враговете, и той бе готов да ги пусне от подземието на склада.
Имаше само един проблем: някой обикаляше отгоре. Като по команда стъпките се преместиха над дървения капак над главата му. През последния половин час следеше движението на неканените гости. Единият тежеше доста и имаше мускулесто тяло. Другият гост бе доста лек — може би жена. Обаче не можеше да улови никаква миризма — подземното ниво беше херметически затворено.
Вероятно просто двама души минаваха оттук, въпреки че се чудеше и не можеше да си обясни защо двама, очевидно не бездомници, ще скитат наоколо през студената нощ? Които и да бяха, по каквато и причина да бяха дошли, обаче, той щеше да защитава правата си на незаконно настанил се, какъвто бе в действителност.
Нямаше да навреди, ако изчака. Ако можеше да избегне клането на няколко безполезни човешки същества, означаваше, че щеше да продължи да използва мястото напълно необезпокояван. Никой не каза нищо, когато стъпките продължиха. Гласовете се смесваха — нисък и висок. После звънна телефон.
Кор проследи звъненето и последвалия разговор, като се придвижи безшумно до другия люк, където се спря човека, водещ разговора. Застинал, той слушаше напрегнато и улови половината от много безинтересен разговор, който не подсказваше по никакъв начин що за хора обикалят горе.
Не след дълго непогрешимите звуци от секс се просмукаха долу. Зайфър се изсмя тихо и Кор хвърли поглед към копелето, за да го накара да млъкне. Макар всички люкове да бяха затворени отдолу, никога не се знаеше какви беди могат да донесат в даден момент тези плъхове без опашки.