Придвижвайки се безшумно, той се премести до вратата в другия край на склада, онази, която се отваряше към помещение, което приличаше на офис на склададжията. Открехна внимателно люка, стисна едно от оръжията си, дематериализира се навън и вдиша. Не беше човек. Така де, едното от съществата бе човек… ала другото не. В ъгъла външната врата се затвори и ключалката изщрака. Придвижвайки се като призрак през помещението, Кор притисна гръб към яката тухлена стена и надникна през един от замъглените прозорци. На подобието на паркинг отпред светнаха фарове.
Той се дематериализира навън през едно счупено стъкло и се стрелна към покрива на склада отсреща. Това вече бе интересно. Долу стоеше сянка — седнал зад волана на БМВ-то, свалил прозореца до долу, а на джипа се бе облегнала човешката жена. За втори път налиташе на сенки в Колдуел. Те бяха опасни.
Извади телефона си, откри по снимките в указателя си номера на Троу и нареди на войниците си да тръгват на бой. Можеше да се справи сам с двамата, които си тръгваха.
Някъде долу, сянката се протегна и придърпа за врата жената към него, а после я целуна. После запали колата, даде назад и потегли, без да се обръща. Кор хукна от покрив на покрив, следвайки мъжа, който се отправи към района на нощните клубове по пътя, който се движеше успоредно на реката.
Първоначално изпита хлад, все едно вятъра бе сменил посоката си, ледения порив като че идваше зад него, а не го връхлетя в лицето. После си помисли… не. Студът идваше от вътрешността му. Каквито и вълни да усещаше, всички идваха изпод кожата му…
Неговата Избраница беше някъде наблизо. Неговата Избраница. Незабавно изостави следата на сянката, смени посоката и се приближи до река Хъдсън. Какво ли правеше в този район…
Намираше се в кола. Пътуваше с кола. Инстинкта му подсказваше, че се движи с много висока скорост и няма да може да я проследи. Единственото обяснение бе, че се намира на северния път и се движи с повече от сто километра в час.
Тръгна обратно по посока на редиците складове, и се фокусира върху посоката, от която получаваше сигнала. Бяха изминали месеци, откакто за последно се храни от нея, и с ужас осъзна, че връзката, създадена от кръвта ѝ, потекла в неговите вени, бе започнала да избледнява — до такава степен, че не можеше да засече колата. Ала после забеляза луксозния седан, защото той намали, когато наближи изхода, преди пътя да се отклони към мостовете. Дематериализира се върху подпорните греди и застопори кубинките си на върха на една от вертикалните тръби на моста, докато чакаше колата да мине под него. След момент тя премина бавно, продължи напред и се отправи към половината от града, разположен от другата страна на реката.
Той продължи да следи колата, като спазваше безопасна дистанция, но все пак не можеше да заблуди никого. Ако той можеше да усети своята Избраница, означаваше, че и тя може да го надуши.
Въпреки това нямаше намерение да изгубва следите ѝ.
Куин се настани на предната седалка на мерцедеса, пистолета му Хеклер и Кох четиридесет и пети калибър дискретно се поклащаше на кръста му, и погледа му непрестанно се местеше между огледалото за задно виждане към страничното огледало и после към предното стъкло. Господи, толкова много неща трябваше да се обяснят и оправят. Лейла и малкото. Инцидента с Чесната. Онова, което Куин причини на собствения си братовчед предната вечер. И разбира се, ситуацията с Блей.
О, Господи… Блей. Когато Фюри приближи изхода на пътя, който водеше към мостовете, мозъка на Куин остави настрана притесненията за Лейла и започна да си припомня всякакви картини, звуци и вкусове от случилото се през деня. Осъзнаваше, че случилото се между тях не беше сън, и тялото му помнеше всяко движение, все едно секса се бе отпечатал върху плътта му и завинаги промени начина, по който изглеждаше. И въпреки това, когато му се наложи да се справя с ново-възникналата драма, кратката им среща му се стори праисторическа, все едно не се бе случила предната вечер. Страхуваше се, че няма да се повтори никога. „Никога повече не ме докосвай по този начин.”. Изръмжа и разтри главата си.
— Не е заради очите ти, — каза Фюри.