— Какво?
Фюри погледна към задната седалка.
— Хей, как сте там? — попита той жените. Когато д-р Джейн и Лейла отговориха положително, той само кимна. — Вижте, за секунда ще вдигна преградата, става ли? Всичко е наред, да знаете.
Братът дори не им даде възможност да отговорят и Куин замръзна на мястото си, когато преградата зад него се вдигна, разделяйки седана на две части. Нямаше да избяга от очната ставка, ала и не гореше от желание да проведе разговора, а щом Фюри вдигна преградата, се очакваше грозна картина.
— Не очите ти са проблема, — каза Братът.
— Прощавай?
Фюри се извърна.
— Не се вбесих заради дефекта, свързан с очите ти. Лейла е влюбена в теб…
— Не, не е.
— Виждаш ли, сега наистина ме вбесяваш.
— Попитай я.
— Докато абортира твоето бебе? — отсече братът. — Да, точно това ще направя.
Куин трепна и Фюри продължи.
— Гледай какво е положението с теб. Обичаш да живееш на ръба и да дивееш — честно, смятам, че дори ти помага да се справиш с гадостите, на които си бил подложен от семейството си. Ти си като иконоборец — отричаш всичко традиционно и мразиш правилата. Нищо не може да те нарани. И дори и да не ти се вярва, поведението ти не ме тревожи. Прекарвай нощите и дните си както можеш. Но в мига, в който разбиеш сърцето на някоя невинна — особено ако е под моята опека, — тогава вече имаме проблем.
Куин погледна навън през прозореца. Първо, браво на големия мъж до него. Мисълта, че го съдеше заради характера му, а не заради генетичната мутация, му подейства освежаващо. Не че не беше съгласен с брата — наистина се държеше така допреди година. Преди това наистина му беше изтървал края и то във всяко отношение. Сега бе променен.
Очевидно мига, в който Блей намери половинката си, му подейства като ритник в ташаците и най-после го накара да порасне.
— Вече не съм такъв, — отговори той.
— Значи наистина си готов да се обвържеш с нея? — Когато той не отговори, Фюри вдигна рамене. — И ето те отново. Последното, което ще кажа — отговорен съм за нея законно и морално. Може и да не се държа като типичния Примейл в някои аспекти, но към останалите си задължения се отнасям съвсем сериозно. От мисълта, че си я забъркал в тази каша, ми се повдига, и не мога да повярвам, че не го е направила, за да ти угоди — каза, че и двамата сте искали малко? Сигурен ли си, че не си бил само ти, а тя го е направила, за да те ощастливи? Това ми звучи повече като нея.
Въпросът бе риторичен. Куин не можеше да критикува логиката, дори и да бе погрешна. Ала когато прокара ръка през косата си, реши да запази за себе си факта, че Лейла го потърси и сама отиде при него. Ако Фюри искаше да мисли, че вината е изцяло негова — щеше да го понесе. Бе готов да понесе всичко, което ще откъсне вниманието и натиска от Лейла.
Фюри се загледа в него.
— Не е редно, Куин. Истинските мъже не постъпват така. Виж положението, в което се намира тя. Ти ѝ го причини. Заради теб е на задната седалка на колата, а това никак не е редно.
Куин затвори очи и ги стисна. Думите на Фюри щяха да отекват в съзнанието му през следващите сто години. Може и повече.
Когато се качиха на моста и оставиха мигащите светлини на центъра зад себе си, той стисна здраво прокълнатата си от бога уста, и Фюри също замълча.
В крайна сметка братът каза всичко, което имаше да се каже.
Глава 33
Асеил навлезе дълбоко в чуждата територия със своя Рейндж Роувър, следейки жертвата си. С колата му беше по-удобно, а и сега можеше лесно да проследи местонахождението на жената: докато я чакаше до Аудито да се появи, той закрепи проследяващо устройство под огледалото за обратно виждане. Неговият айфон се погрижи за останалото.
След като си тръгна набързо от квартала — заради неговото умишлено дематериализиране от погледа ѝ с цел да я дестабилизира — тя прекоси реката и се отправи към покрайнините на града, където къщите бяха малки, залепени една до друга, покрити с алуминиеви листи.
Продължи да я следи, като гледаше да се движи на поне две пресечки зад нея, и се подразни от ярките многоцветни светлини, окичени в квартала — хиляди вериги лампички, омотани около храстите, провесени от покривите и закрепени около прозорците и вратите. Но това бе само началото. Осветената сцена с яслите беше изложена на видно място на всяка предна морава, а до нея се кипреха дебели снежни човеци с червени шалове и сини панталони, които светеха отвътре. Беше готов да се обзаложи, че за разлика от сезонните украси, статуите на Дева Мария оставаха за постоянно.