— И така, какъв е графика ти?
Светлините на втория етаж угаснаха и той се зачуди какво ли прави жената в мрака и с кого. Зъбите му самоволно се оголиха.
— Асеил. Наистина ме отегчаваш с бавното си схващане.
Асеил включи на скорост. Нямаше намерение да седи на тротоара и да чака да види какво ще се случи вътре. Очевидно тя щеше да си остане вкъщи тази вечер. Освен това, телефона му щеше да го уведоми веднага, щом колата ѝ потеглеше.
Докато завиваше по улицата и започна да набира скорост, той заговори ясно.
— В настоящия момент подавам оставката си от позицията в Съвета. Неутралната ми позиция в битката за короната няма да бъде оспорвана от никоя страна…
— И ти знаеш кои са играчите, нали?
— Заявявам го смело — не съм на ничия страна, Ривендж. Не знам как да се изкажа по-ясно, и никой, нито ти, нито твоя крал, нито някой друг, няма да ме въвлече във войната. Не ме притискай и знай, че неутралната ми позиция е точно това, което получиха и те.
В тази връзка си спомни, че беше обещал на Елан и Кор да не разкрива самоличността им, и смяташе да пази обещанието си — не защото вярваше, че групичката някога ще му върне услугата, а поради простия факт, че който и да спечелеше битката, на довереника щеше да се гледа или като на изменника, който трябва да бъде ликвидиран, или като на героя, който да бъде похвален. Проблемът бе, че до самия край нямаше да узнае кой е победител и кой губещ, а не му се искаше да залага и да рискува.
— Значи са те потърсили, — заяви Рив.
— Да, получих копие от писмото, което изпратиха през пролетта.
— Това ли е единствения ти контакт с тях?
— Да.
— Лъжеш.
Асеил спря на светофар.
— Със сигурност може да кажеш някоя гадост или да направиш нещо, за да ме въвлечеш в това, велики лийдайър.
Със заплашителен глас мъжа от другата страна изръмжа:
— Не разчитай на това, Асеил.
Ривендж затвори.
Псувайки, Асеил хвърли телефона си на другата седалка. После сви ръце в юмруци и удари волана. Ако имаше нещо, което да не може да понася, то бе да бъде въвличан във водовъртежа от караници между другите. Пет пари не даваше кой седи на трона, или кой командва глимерата. Просто искаше да го оставят на мира и да си изкарва сам парите на гърба на плъховете без опашки. Толкова ли беше трудно за разбиране?
Светна зелено и той натисна педала на газта, макар да нямаше определена посока. Просто караше наоколо и след около петнадесет минути усети, че се е качил на един от мостовете над реката. Рейндж Роувъра му бе решил да го отведе у дома. Когато тръгна към отсрещния бряг, телефона му иззвъня като камбанка, но той почти не му обърна внимание. Но близнаците бяха излезли, за да придвижат новата пратка на Бенлуис, и той искаше да разбере дали тия дребни дилъри най-накрая бяха свършили нещо като хората.
На дисплея не се виждаше пропуснато обаждане или съобщение. Черното Ауди отново се движеше. Асеил натисна спирачката, спря по средата, зад него се чуваха клаксони и ругатни, но той завъртя и тръгна по заснеженото средно платно. След миг се озова на входа на моста. От мястото, на което се намираше, Кор имаше нужда от бинокъла, за да види както трябва своята Избраница.
Колата, в която пътуваше тя — голям черен седан, продължи напред по моста, измина още пет-шест мили и след това отби по черен път, който поемаше на север. След още няколко мили и след малката табела колата зави по прашната алея, задушена от двете страни с вечно зелени храсти. Най-накрая спря пред смачканата панелна сграда, която не само изглеждаше зле, но очевидно нямаше нито прозорци, нито врата.
Той нагласи фокуса, когато двамата мъже се появиха отпред. Веднага разпозна единия — косата го издаде — Фюри, син на Агъни, който според слуховете беше провъзгласен за Примейл на Избраниците.
Черното сърце на Кор заби силно. Особено след като разпозна втората фигура: там стоеше боеца с различните очи, с който се бе сражавал в къщата на Асеил, когато краля бе почти отнесен от духовете.
И двамата мъже извадиха оръжията си и огледаха периметъра.
Кор се намираше по посока на вятъра, наоколо нямаше никой друг, връзката му с Избраницата засега бе блокирана и той предположи, че двамата ще продължат с това, което бяха планирали за неговата жена. Всъщност изглеждаше така, сякаш я водеха в затвора.