— Тя е била тук снощи.
— Много жени бяха. Може ли да бъдеш малко по-конкретен…
— Има предвид мен.
Трез погледна назад. О… просто прекрасно. Там стоеше мацката, която преди няколко вечери полудя като орангутан. Същата, която си играеше на преследвач.
— Ка’ах ти, че ще се справя! — изкрещя приятеля ѝ.
Да бе, тоя наистина „държеше всичко под контрол”. Очевидно и двамата халюцинираха и може би това обясняваше връзката им — той си мислеше, че тя е супер-модел, а тя си бе втълпила, че той има мозък.
— Това твое ли е? — Трез попита жената. — Защото ако е, би ли си го завела у вас, преди да ти потрябва кофа и парцал, за да чистиш след касапницата?
— Казах ти да не идваш тук, — заговори жената. — Какво правиш тук?
И още едно доказателство, че двамата бяха двойката мечта.
— Какво ще кажете да ви оставя да се разберете? — предложи Трез.
— Влюбена съм в него!
В последвалата секунда мъжът се опита да осмисли думите ѝ. И после, без да обръща внимание на мърляшкия акцент, потъна в лайната — коконата говореше за другия. Трез изгледа свирепо жената и осъзна, че да я чука се бе оказало голяма грешка с фатални последствия.
— Не си!
Е, поне този път приятеля използва правилно глаголите.
— Да, влюбена съм!
И в този момент всичко се прецака до неузнаваемост. Бикът счупи собствената си китка, за да се освободи, и се спусна към жената. Двамата застанаха лице в лице, крещяха и се псуваха, а телата им се гърчеха. Очевидно имаха опит.
Трез се огледа. На паркинга нямаше хора, не се виждаше и никой да върви по алеята, но въпреки това не искаше пред клуба му да се разиграва семеен спор. Безспорно някой щеше да види и да се обади на 911 — или по-зле, тази четирийсет килограмова кифла щеше да предизвика грамадния си, глупав приятел и той хубавичко щеше да я ступа.
Само ако имаше кофа с вода или градински маркуч под ръка, за да раздели тези двамата.
— Вижте, двамата трябва да го обсъдите…
— Обичам те! — заяви жената, обърна се към Трез и задърпа прилепналата си блуза точно пред сърцето. — Не схващаш ли? Обичам те!
Предвид лъщящата ѝ от пот кожа — макар навън да беше около нулата — беше съвсем ясно, че е надрусана. Кокаин или метамфетамин бяха първите му предположения. Подобна агресия не можеше да бъде предизвикана от екстази.
Чудесно. Още една пристрастена. Трез поклати глава.
— Миличка, ти изобщо не ме познаваш.
— Не е вярно!
— Не ме познаваш…
— Недей да ѝ говориш с такъв тон, шибаняк!
Мъжът посегна към Трез, но жената застана между тях, препречвайки пътя на товарния влак. По дяволите, трябваше да се намеси — нямаше да позволи да наранят никоя жена в негово присъствие. Дори и непозната.
Трез се движеше толкова бързо, почти като да върне времето назад. Той отмести защитничката си от огневата линия, и нанесе такъв удар, който се стовари право върху челюстта на устременото животно. Онзи почти не му обърна внимание. Сякаш беше ударил крава с нагънат вестник. Трез получи юмрук в окото и пред него се появи светлинно шоу. Но удара бе по-скоро случаен, отколкото насочен. Отговорът му беше много по-жесток: той изпука кокалчетата на ръцете си и с бързи, премерени движения, заудря стомаха на мъжа, и за нула време превърна цирозния му черен дроб в боксова круша — докато в един момент гаджето не започна да се люлее сериозно. Трез приключи, като събори с ритници на земята скимтящия чувал с картофи. След което извади пистолета си и заби дулото право в сънната артерия на мъжа.
— Имаш само един шанс да се измъкнеш, — заговори спокойно Трез. — Ето как ще стане. Ще се изправиш и няма да поглеждаш към нея, нито да я заговаряш. Ще отидеш пред входа на клуба, ще си хванеш шибано такси и ще се прибереш в скапаната си къща.
За разлика от Трез, мъжът нямаше добре развити и здрави дробове, и сега дишаше като парен локомотив. И все пак, макар зачервените му, пълни със сълзи очи да се взираха ужасено нагоре, той успя да фокусира погледа си въпреки хипоксията, и очевидно бе схванал посланието.
— Ако излееш гнева си върху нея, ако я нападнеш, ако някой посегне на имуществото ѝ… - Трез се наведе по-близо до него — …ще те издебна в гръб. Няма да разбереш, че съм там, и няма да оцелееш след това, на което ще те подложа. Обещавам ти го.