Мда, сенките имаха специални начини за обезвреждане на враговете си, и макар да предпочиташе месо с малко мазнини като пилешко или риба, беше готов да направи изключение. Работата беше такава, че и в личния, и в професионалния си живот бе виждал как домашното насилие ескалира. В повечето случаи трябваше да се намеси нещо голямо, за да прекъсне омагьосания кръг. И само си представете — той пасваше идеално за ролята.
— Кимни, ако разбираш условията. — Последва кимане и той натисна още по-силно дулото към месестия врат. — Сега ме погледни в очите и запомни какво ти казах.
Трез се втренчи в него и посади една мисъл право в кората на мозъка му, имплантира я като микрочип, инсталира я между лобовете. Всяка велика идея за разправа с жената, която му хрумнеше, щеше да активира мисълта; ефектът щеше да накара мъжа да мисли, че го очаква неизбежна и бърза смърт, и той щеше всячески да се стреми към нея.
Сянката умееше да прилага най-добрата когнитивна поведенческа терапия. Със сто процента успех.
Трез отскочи назад и даде възможност на дебелака да се покаже като добро момче. И ти да видиш, кучият му син се надигна от паветата, и разтърси глава като куче, което въртеше опашка, а размъкнатата му тениска се мяташе насам-натам. После си тръгна с накуцване.
И тогава се чу подсмърчане отзад.
Трез се завъртя. Жената трепереше от студ, разголените ѝ дрехи не пречеха на декемврийския студ, беше пребледняла, вече не изглеждаше надрусана — може би пистолета му, опрян в гърлото на приятеля ѝ, имаше отрезвяващ ефект. Спиралата ѝ се разтичаше по лицето, докато гледаше как принца си тръгваше като улично псе.
Трез вдигна поглед към небето и влезе в спор със себе си. В крайна сметка, не можеше да я остави сама на паркинга, особено така разтреперана.
— Къде живееш, миличка? — Дори и той чу изтощението в гласа си. — Миличка?
Жената погледна към него и изражението ѝ моментално се промени.
— Никой преди не се е застъпвал така за мен.
Добре, сега вече му се прииска да разбие главата си в тухлена стена. О, вярно, точно до него имаше една.
— Нека те закарам у вас. Къде живееш?
Когато тя се приближи, Трез заповяда на краката си да стоят на място, въпреки че тя се притисна силно в тялото му.
— Обичам те.
Трез стисна очите си здраво.
— Хайде, — каза той, отмести я от себе си и я поведе към колата. — Ще се оправиш.
Глава 35
Когато заведоха Лейла в клиниката, сърцето ѝ биеше лудо и краката й трепереха. За щастие Фюри и Куин я подкрепяха. Този път обаче изживяването беше съвсем различно, благодарение на присъствието на Примейла. Когато стъклената врата на болничното заведение се плъзна, ги чакаше една сестра, която незабавно ги отведе в друго крило на клиниката, различно от онова, в което я бяха приели предната вечер. Когато ги настаниха в манипулационната, Лейла се огледа и усети тревожност. Какво… беше това място? Стените бяха покрити с бледа коприна, и на равно разстояние една от друга висяха картини в златни рамки. Нямаше кушетка за прегледи, каквато имаше в стаята от предната вечер — вместо това имаше легло, покрито с елегантна кувертюра и купчина дебели възглавници. И вместо мивка от неръждаема стомана и бели обикновени шкафчета, един изрисуван параван отделяше цял ъгъл от стаята, зад който тя предположи, че са подредени медицинските инструменти на Хавърс.
А дали четиримата не бяха настанени в стаята за почивка на лекарите?
— Всеки момент ще пристигне, — сестрата се усмихна на Фюри и се поклони. — Да ви донеса ли нещо? Кафе? Чай?
— Само извикай доктора, — отговори Примейла.
— Веднага, Ваше превъзходителство.
Тя се поклони отново и побърза да излезе.
— Нека те качим на това, става ли? — Фюри заговори и посочи леглото.
Лейла поклати глава.
— Сигурен ли сте, че сме на правилното място?
— Аха. — Примейлът се приближи и ѝ помогна да прекоси стаята. — Това е една от ВИП стаите им.
Лейла хвърли поглед през рамо. Куин стоеше в противоположния на паравана ъгъл на стаята, а облеченото му в черно тяло хвърляше заплашителна сянка. Той бе застанал неестествено неподвижен, очите му фокусирани в пода, ръцете му зад гърба. И въпреки това не беше спокоен. Изглеждаше готов да се бие, способен на убийство, и за момент тя усети как я пробожда стрелата на страха. Никога преди не се беше страхувала от него, ала и никога не беше го виждала в толкова агресивно състояние.