Слава богу натрупания гняв не беше насочен към нея или към Примейла. Определено не засягаше и доктор Джейн, която се настани в облицования с коприна стол.
— Хайде, — каза нежно Фюри. — Хоп и вече си горе.
Лейла опита да се повдигне, но матрака бе разположен прекалено високо, и всъщност не я боляха само краката, а цялото тяло.
— Държа те. — Фюри внимателно плъзна едната си ръка зад гърба ѝ, а другата пъхна под коленете ѝ; после я вдигна грижовно. — Ето така.
Настанена на леглото, тя изпъшка и в следващия момент остър спазъм я прониза в областта на таза. Всички в стаята я гледаха и тя опита да прикрие изкривеното си лице зад усмивка. Обаче без успех — макар да кървеше както досега, болезнените вълни се увеличаваха, продължаваха по-дълго и все по-начесто. Ако продължаваше така, скоро щеше да изпадне в непрекъсната агония.
— Добре съм…
Почукването на вратата я прекъсна.
— Може ли да вляза?
Едва дочула гласа на Хавърс, и вече ѝ се прииска да скочи.
— О, пресвета Скрайб Върджин, — измърмори тя и се опита да събере сили.
— Да, — отговори мрачно Фюри. — Влез…
Последвалите действия се развиха толкова бързо и яростно, че единствения начин да ги опише, бе като използва един разговорен израз, който бе научила от Куин.
Адът се отприщи на земята.
Хавърс отвори вратата, прекрачи прага и Куин атакува доктора — стрелна се от ъгъла, в който стоеше, с насочен напред кинжал. Лейла извика предупредително, но той не целеше да убие мъжа. Обаче блъсна тялото му толкова силно във вратата, че тя се затвори — или може би я блъсна с главата му. И наистина беше трудно да се прецени дали последвалия трясък се чу заради удара на вратата в касата, или дойде от доктора, хвърлен към стената. Може би заради двете. Ужасяващото острие се притисна към пребледнялото гърло на доктора.
— Познай какво ще направиш първо, задник, — изръмжа Куин. — Ще ѝ се извиниш, че си я третирал като шибан инкубатор.
Куин подмяташе мъжа из стаята. Приличащите на черупки на костенурки очила на Хавърс се строшиха, едното стъкло бе покрито с пукнатини като паяжина, а рамката от другата страна стърчеше под много странен ъгъл.
Лейла хвърли поглед към Фюри. Примейлът не изглеждаше особено притеснен: просто беше кръстосал ръце върху огромните си гърди, облегнат на стената до нея, очевидно напълно спокоен предвид сцената, която се разиграваше пред него. Отсреща, седналата на стола, доктор Джейн също не реагира, горско-зеления ѝ поглед остана спокоен, докато наблюдаваше драмата.
— Погледни я в очите, — дърлеше се Куин, — и се извини.
Когато боецът раздруса лекаря, все едно Хавърс беше обикновена парцалена кукла, доктора започна да бръщолеври. Като гръм от ясно небе, Лейла знаеше, че трябва да се държи като дама и да не се забавлява за сметка на другите, но в отмъщението се криеше сладко задоволство. Тъжното в случая бе, че изобщо не биваше да се стига дотук.
— Приемаш ли извинението му, — Куин попита нетърпеливо със злокобен тон. — Или искаш да пълзи на колене? Ще съм адски щастлив да го превърна в постелка под краката ти.
— Това беше достатъчно. Благодаря ви.
— Сега ще ѝ кажеш, — Куин отново го раздруса, ръцете на Хавърс се замятаха като откачени от ставите, а свободната му бяла престилка се развя като знаме, — само и единствено на нея, какво по дяволите се случва с тялото ѝ.
— Трябва ми… картона…
Куин оголи зъби и ги доближи съвсем до ухото на Хавърс, все едно имаше намерение да го отхапе.
— Глупости. А ако случайно казваш истината? Загубата на паметта от миналата вечер ще ти коства живота. Веднага.
Хавърс вече изглеждаше пребледнял, ала след думите му стана бял като платно.
— Започвай да говориш, докторе. И ако Примейла, който адски много те впечатлява, бъде така добър да ми каже дали отместваш погледа си от нея, ще бъде чудесно
— С най-голямо удоволствие, — отвърна Фюри.
— Нищо не чувам, док. И да знаеш, че изобщо не съм от търпеливите.
— Ти… — Очите на мъжа срещнаха погледа на жената иззад счупените стъкла. — Твоето малко е…