Като по команда тя се спря, извади бинокъла и огледа имота, застинала на място, като само главата ѝ се помръдваше от време на време. И внезапно тя тръгна да прекосява моравата съвсем спокойно, придвижвайки се дори по-бързо от преди, и стигна до момент, в който буквално препускаше към къщата. Към НЕГО.
В действителност тя се насочи право към Асеил, точно към процепа между храстите на входа на имението, и покрай високия плет, който обикаляше къщата и продължаваше към задната градина. Очевидно познаваше имота. Очевидно той беше избрал перфектното място. Докато тя приближаваше, той отстъпи назад съвсем малко… защото нямаше нищо против да го спипат да шпионира.
Жената мина със ските само на метър и петдесет от мястото, където се намираше той, приближавайки се толкова близо, че той можеше а усети аромата ѝ не само с ноздрите си, но и дълбоко в гърлото си. Още малко, и ако не се спреше, щеше да замърка.
След усилията да премине въпросния участък трева така набързо, сега тя дишаше тежко, но сърдечно-съдовата ѝ система се възстановяваше бързо — знак, че кипеше от здраве и сила. Скоростта, с която се придвижваше сега, беше някак еротична. Първо свали ските. После раницата. Отвори раницата. Извади…
Ще се качи на покрива, си помисли той, докато тя сглобяваше харпуна, после се прицели високо и натисна спусъка, за да изстреля голямата кука. Миг по-късно тя се озова до металния улук на ръба на покрива.
Загледан нагоре, той осъзна, че тя е избрала един от малкото каменни участъци, където нямаше прозорци… и който е предпазен от много дълга стена от високи храсти, зад която самия той се спотайваше.
Тя щеше да проникне вътре.
В същия момент Асеил се намръщи и изчезна от мястото, от което я наблюдаваше. Появи се на гърба на къщата до приземния етаж, и започна да наднича през прозорците, залепил извити длани на студените стъкла. Вътрешността беше предимно тъмна, ала не съвсем — тук-там светеха лампи, а крушките хвърляха светлина върху мебелите, смесица от антики и модерно изкуство. Модерно и фантастично: в спокойната си дрямка мястото приличаше на музей, или на нещо, фотографирано за списание — предметите бяха толкова старателно подредени, че нищо чудно да бяха ползвали линийка, за да наместят мебелите и предметите на изкуството.
Не се забелязваше бъркотия, нямаше случайно захвърлени вестници, сметки, писма, рецепти. На гърбовете на столовете не се виждаха метнати палта и до дивана нямаше набързо свалени и захвърлени обувки.
Всеки пепелник светеше от чистота. В съзнанието му изникна една-единствена личност.
— Бенлоиз, — прошепна на себе си той.
Глава 36
Заради постоянните вибрации, които идваха от вътрешния му джоб, Кор знаеше, че бойците му го търсят. Реши да не отговаря.
Застанал пред сградата, в която отведоха неговата Избраница, той се чувстваше безсилен и не искаше да си тръгва, дори когато много други от неговия вид продължиха да паркират или да се дематериализират пред входната врата, откъдето беше минала тя. Следователно, щом мнозина идваха и си тръгваха, нямаше съмнение, че в сградата се помещаваше здравно заведение. Поне никой не го забелязваше, всички твърде вглъбени в собствените си грижи — независимо, че стоеше съвсем на открито.
За зла участ само мисълта за причината, довела неговата Избраница тук, му причиняваше гадене до такава степен, че започна да се дави. Леденият въздух помогна на гълтателния му рефлекс.
Кога беше дошъл нейния период на нужда? Сигурно съвсем наскоро. За последно беше я видял…
Кой беше бащата, се питаше той за стотен път. Кой беше взел онова, което принадлежеше на него.
— Не е твоя, — повтаряше си. — Не е твоя.
В случая не говореше съзнанието му, а инстинктите. Дълбоко в себе си, до мозъка на костите, той знаеше, че тя е неговата жена. И по някаква ирония това го спираше да не нападне заведението с всичките си бойци, ако се налага. Докато тя получаваше нужната помощ, най-малко искаше да прекъсва процеса.
Времето минаваше, липсата на информация до докарваше до лудост и изведнъж той осъзна, че досега не беше чувал за тази клиника. Ако тя беше негова жена, нямаше да знае къде да потърси помощ — определено щеше да изпрати Троу да потърси някое място, някак, да осигури помощ, ала ако случая беше спешен и имаше нужда от медицинска намеса? Ако му се наложеше да прекара час-два в търсене на лечител, това можеше да коства живота ѝ.