Той проследи колата на север до момента, в който тя слезе от магистралата и навлезе във фермерските земи. Остана с нея през цялото време.
И така откри местоположението на Братството.
Глава 37
Блей въртеше пръстена със семейния герб около показалеца си, запалената цигара тлееше бавно в другата му ръка, а задника му изтръпна… и през вратата на вестибюла не се показваше никой.
Застанал на най-долното стъпало на голямото стълбище в имението, той не смяташе да изпълни обещанието към майка си и да се прибере у дома. Поне не тази нощ. След изминалата откачена нощ със самолетната катастрофа и драмата с атендантката, Рот беше разпоредил цялото Братство и бойците да си вземат едно денонощие почивка. Така че, технически би трябвало да се обади на родителите си и да каже на майка си да приготви моцарелата и соса за месото.
Обаче за нищо на света не искаше да излиза от имението. Не и след като чу крясъците от стаята на Лейла, а после я видя как я носят надолу по стълбите. Естествено, Куин беше с нея. Джон Матю липсваше. Каквото и да се случваше, Куин беше реагирал като аструкс нотрум, което означаваше, че Лейла ще изгуби малкото. Само нещо толкова сериозно можеше да получи пропуск за навън.
Продължи да стои безучастно, единствената му компания се оказа притеснението, и съвсем в реда на нещата, съзнанието му реши да влоши положението: мамка му, наистина ли снощи преспа с Куин? Дръпна си здраво от цигарата и издиша с проклятие на уста. Наистина ли се беше случило? Господи, мисълта се блъскаше из черепа му от мига, в който се бе събудил от супер разгорещения сън с огромна ерекция, сякаш другия мъж спеше в леглото до него.
Припомняйки си случката сцена по сцена за стотен път, мислеше само как плана му се провали. Първо обърна гръб на Куин, когато той стоеше на колене пред него, после отиде в стаята си и закрачи напред-назад, като отбягваше да дискутира сам със себе си, защото вече усещаше мозъка си като гъши дроб. Но когато излезе от стаята си, взе правилното решение. Наистина. Така трябваше.
Само че не се получи както го искаше. Докато деня си отлиташе, той се замисли за първия път, когато го хванаха да краде от цигарите на един от догените в къщата им. Беше млад претранс, и като наказание баща му го накара да седне отвън и да изпуши една по една всичките Кеймъл без филтър. След като приключи, се чувстваше ужасяващо зле, и минаха може би година или две, преди да може да понесе какъвто и да било дим от цигари.
Така се роди новия му план. Дълго копнееше за Куин, но чувствата му бяха предполагаеми, разкъсани между фантазии, които можеше да понесе. Избягваше да си мечтае за всичко едновременно, не задълбаваше във фантазиите, не претоварваше съзнанието си с мисли, тежки като гюлета — защото знаеше много добре, че в истинския живот Куин трудно се задържаше на едно място и не беше лесен за опитомяване. „Планът” се състоеше в това да го „пробва” и да осъзнае, че от него може да очаква само груб секс. Още по-добре, ако се окажеше, че секса дори не е толкова добър.
Някак си не беше редно да изпушиш всички цигари в пакета… и да искаш още.
Всемогъщи Боже, за пръв път реалността превъзхождаше фантазията, и „пробването” се оказа най-великото еротично преживяване в живота му. След това обаче нежността, която Куин прояви, беше непоносима. Всъщност при спомена за нежните ласки, Блей скочи от мястото си и закрачи около ябълковото дърво — сякаш имаше къде да отиде.
В този момент се отвори врата — за съжаление не на вестибюла. На библиотеката. Погледна през рамо и видя Сакстън да излиза от стаята. Изглеждаше ужасно, и макар да умееше да се лекува бързо, все още се виждаше оток на челюстта му благодарение на светкавичното нападение от Куин.
Добро попадение, си помисли Блей. Страшен начин да изразиш разочарованието си от нечие поведение — остави го да те чука до припадък, след като преди това се е опитал да удуши бившия ти. Колко изискано.
— Как си? — попита Блей не като приятел.
Изпита облекчение, когато Сакстън се приближи. Погледна го в очите. Леко се усмихна, твърдо решен да направи усилие.
— Изтощен съм. Гладен. И неспокоен.
— Искаш ли да хапнем нещо? — изръси Блей. — И аз се чувствам така, и единственото, което мога да направя в случая е, да хапна нещо вкусно.
Сакстън кимна и пъхна ръце в джобовете на размъкнатия си панталон.