— Изглеждат ужасно.
— Напомни ми никога да не се опитвам да изкоренявам плевелите с Чесна.
— Ти не си падаш по градинарството.
— Добре де, ако някога се запаля. — Сакстън сипа малко вино в чашата си. — Вино?
— Да, моля.
Така мина вечерта. Като се започна с вареното и се свърши с прасковения сладкиш, който по чудо се появи пред тях благодарение на Фриц, който винаги уцелваше перфектния момент. Когато последната хапка изчезна и двамата се избърсаха със салфетките, Блей се отпусна на възглавниците на вградената пейка и въздъхна тежко. Не само заради препълнения си стомах.
— Добре, — каза Сакстън, докато оставяше салфетката си до чинията за десерт, — мисля, че най-накрая ще си взема онази вана, за която говорих преди няколко вечери.
Блей отвори уста, за да отбележи, че солите, които Сакстън предпочиташе, са още в неговата баня. Видя ги на шкафа, когато отиде да си вземе резервния крем за бръснене преди свечеряване. Само че не беше сигурен дали да го спомене. Ами ако Сакстън си помислеше, че Блей го кани да се изкъпе в неговата баня? Дали нямаше да е прекалено да напомня как се бяха стекли нещата помежду им и защо? Ами ако…
— Поръчах си тази нова терапия с олио, която умирам да пробвам, — каза Сакстън и се изниза от мястото си на пейката. — Най-после пристигна с днешната поща. Чакам я от векове.
— Звучи прекрасно.
— Нямам търпение. — Сакстън намести якето на раменете си, подръпна маншетите и помаха с ръка като си тръгна, без следа от напрежение на лицето си.
Всъщност, поведението му беше от полза за Блей. Той сгъна своята салфетка и я остави до чинията си, измъкна се от мястото си, изправи се с протегнати нагоре ръце, изви гърба си и гръбначния му стълб изпука и се намести.
В мига, в който стъпи във фоайето, отново усети напрежение. Какво, за бога, ставаше с Лейла? По дяволите, не искаше да се обажда на Куин. Драматичната ситуация нямаше нищо общо с него. И той, също като другите в къщата, които станаха свидетели на разигралото се шоу, се тревожеше, ала нямаше право да иска незабавно обяснение какво се случва.
Жалко, че вече пълния му стомах не му вярваше. Мисълта, че Куин можеше да изгуби малкото, сериозно го караше да си припомни къде се намират тоалетните, в случай, че стомаха му даде заповед за евакуация през гърлото.
В крайна сметка се качи в хола на втория етаж и закрачи напред-назад. От тук щеше без проблем да чуе вратата на вестибюла, но нямаше да изглежда, че чака с нетърпение да се приберат…
Двойната врата на кабинета на Рот беше широко отворена и Джон Матю изскочи с бясна скорост от покоите на краля. Блей незабавно прекоси хола, готов да разбере дали мъжа не беше чул нещо ново, но спря в мига, в който хвърли поглед към физиономията на Джон. Изглеждаше потънал в мисли, все едно бе получил тревожни вести от лично естество.
Блей се върна обратно, когато приятеля му изчезна в обратна посока надолу по коридора със статуите, несъмнено решен да се покрие в стаята си. Изглежда обрати се случваха и в живота на другите. Чудесно!
Проклинайки тихо, Блей остави на мира приятеля си и се върна към безполезното си крачене и чакане.
Далеч на юг, в град Уест Пойнт, Сола се готвеше да се качи на втория етаж в къщата на Рикардо Бенлоиз, и то през прозореца в края на големия коридор. От месеци не беше стъпвала вътре, но сега се осланяше на факта, че ключа за охранителната система, който внимателно беше манипулирала, все още бе неин приятел. Съществуваха два основни фактора за успешното нахлуване с взлом в която и да е къща, сграда, хотел или учреждение: планиране и скорост. Тя разполагаше и с двата.
Увиснала на въжето, което хвърли на покрива, тя бръкна във вътрешния джоб на якето си, извади някакво устройство и го доближи до десния ъгъл на двойния прозорец. Включи сигнала и зачака, загледана в малката червена точка, която светеше на екрана пред нея. Ако по някаква причина не се променеше, щеше да ѝ се наложи да влезе през една от капандурите, които гледаха към страничния двор — и щеше да си усложни адски много работата…
Светлината стана зелена и тя се усмихна, докато приготвяше другите инструменти. Взе вендузата и я сложи точно в центъра на стъклото непосредствено под ключалката, а после очерта кръг около нея с ножа за стъкло. Натисна рязко навътре и отвори дупка, достатъчна, за да бръкне с ръка през нея. След като пусна парчето изрязано стъкло внимателно на ориенталската пътека вътре, тя промъкна ръката си през отвора, дръпна месинговата ключалка, която държеше прозореца затворен, и плъзна едното крило на прозореца нагоре.